Общ окултен клас - година четвърта. ... Всеки трябва да познава себе си и Учителя обяснява различните темпераменти, като завършва, че трябва да се обичат много добрите и много лошите хора - те са безопасните. В тази годишнина говори за забравените неща, за добрата постъпка, за несъизмеримите неща, за значението на изслушването, за фазите в живота. ... |
|
|
Едно дългоочаквано пътуване до Южна Америка, среща с екзотичната, привличаща, но понякога и малко плашеща култура на Бразилия, Аржентина, Чили, сблъсък с различни нрави и обичаи, различни разбирания и светоглед. И допир до изпълнената с премеждия съдба на едно латиноамериканско семейство. Читателят се запознава с най-големия брат, избягал преди години от диктатурата на Пиночет и от непрестанната заплаха от затвор, тегнеща над главата му, с ревнивата и нестабилна сестра, която не изпуска от поглед мъжа си и живее в постоянен страх, че някоя друга жена ще ѝ го отнеме, с мащехата, която е отказала да се грижи за ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Алтия постоянно се влюбва. Оливър постоянно заспива. ... Алтия Картър и Оливър МакКинли са приятели от шестгодишна възраст; тя е склонна да налита на бой, а той - да въдворява мир; тя е художникът, а той се увлича от наука. Последната им година в гимназията отива към края си и Алтия започва да иска нещо повече от приятелство. От своя страна, Оливър иска единствено животът му пак да бъде нормален, но когато заспива в клас и се събужда след три седмици в леглото си без никакъв спомен за изминалото време, той разбира, че му се случва нещо много сериозно. После Алтия взема едно лошо решение и отношенията ѝ с Оливър са ... |
|
|
Владимир Гадже в (1944) е изтъкнат джазов критик, журналист и преподавател по социология на музиката и история на джаза в Нов български университет. През последните четири десетилетия е бил кореспондент на специализираните издания Melodie, Чехословакия и Jazz Forum, орган на Международната джазова федерация, както и сътрудник на списанията "Jazz Podium", "ФРГ" и "Musica Jazz", Италия. През 2000 г. германското издателство "Konemann" и българското "Кибеа" отпечатаха за разпространение в цял свят неговата "Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света& ... |
|
|
Предмет на изследване в тази книга е институтът на подпомагащата страна в съдебния исков процес. Необходимостта от актуално изследване на темата за подпомагащата страна е свързана основно с настъпилите промени в гражданскопроцесуалната правна уредба и влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс. Камелия Цолова фиксира своето внимание върху изясняване на процесуалната роля на третото лице-помагач в исковото съдопроизводство и условията за допустимост за участие в процеса на подпомагаща страна. Особено внимание, предвид основното му значение изобщо за института на подпомагащата страна, е отделено на правния ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука". ... С монографията си "Поп Богомил и неговото време" (1927) се присъединява към българските автори от първите десетилетия на ХХ век, които се стремят да опровергаят мита за "лошите богомили" и да утвърдят в българската историография тезата за богомилството като положително обществено явление. Клинчаров разкрива плодотворното влияние на богомилството върху българската държавност и го свързва с успехите, постигнати от България през ХІ-ХІІ в. Иван Георгиев Клинчаров (1877-1942) е български политик, обществен деец, публицист и ... |
|
|
За трудността в отношенията между майка и дъщеря. ... "Ти си като майка си." Думи, които будят щастие в някои жени и пълен ужас в други. Неизменно ли е всяка дъщеря да се превърне някой ден в майка си и дали стремежът да стане точно противоположната жена няма да ѝ изиграе лоша шега? Известната френска психоаналитичка Вероник Моралди се опитва да отговори на тези въпроси и показва, че независимо дали дъщерите го признават, или не, майките играят огромно влияние върху техния емоционален, социален и дори сексуален живот. Защото всяка жена се формира като личност, отъждествявайки се или противопоставяйки се ... |
|
|
За всички, които са на 10 или се чувстват на 10 години ... Казвам се Лилия и съм на 10 години. Като всяко дете обичам да играя, да се смея, да пея и танцувам. И почти като всяко дете обичам книгите. Толкова ги обичам, че реших да си създам моя собствена книга за всички мои връстници - бъдещи, бивши или настоящи. ... |
|
|
Истината за един пренебрегван орган. ... Тази книга неслучайно е международен бестселър. Тя насочва прожекторите към последните научни изследвания на храносмилателния тракт. Червата, един дълго пренебрегван орган, са ключът към тялото и мозъка. Те са в основата на същността ни - едно умно програмирано, чувствително създание, което предано и отговорно е ангажирано със здравето и емоционалния ни свят. Черво с чар не налага строги здравословни предписания. Достъпно и очарователно книгата предоставя знание, чрез което по-лесно да намерим пътя към хармонията между тялото и духа. Компетентен и изумително забавен пътеводител из ... |
|
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |
|
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
