"В книгите на Деян Енев се диша леко: излизаш в ранно зимно утро, поемаш с пълни гърди мразовития въздух и знаеш, че зад ъгъла те чака черният тромпет на добрата човешка история - грабвай го и свири. Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз. Такова съчетание между крехкост и твърдост се постига трудно - има го у Хемингуей, има го в наши дни у Захар Прилепин. За онези, които предпочитат ерудираната словесна мъгла пред ясната категоричност на таланта, Деян Енев не е подходящ автор. Другите - тези, за които Енев пише - открай време си задават въпроса: ... |
|
|
Този път няма шега. Гората на призраците наистина е преживяла тежка катастрофа - толкова тежка, че вече прилича на пустиня. И дори намесата на Ане-Червенокоска едва ли ще може да промени нещо... Но дали наистина е така? Или смелостта на малката героиня отново ще преодолее всички препятствия, с които я посреща вълшебната гора? Без да се колебае особено много (както винаги), червенокосата палавница се впуска в главоломни приключения, за да разкрие поредната тайна на магическия свят-игра. ... |
|
|
"С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове - да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове - такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсете разказа в сборника "Градче на име Мендосино" са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни." Деян Енев "Потърсих дъщеря ми по джиесема. "Къде сте, тате, сега?" Гласът и от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. "Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край ... |
|
|
Интересни и многобройни рецепти за празничната трапеза. ... |
|
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
|
Интересни и многобройни рецепти за празничната трапеза. ... |
|
|
Фототипно издание. ... В настоящия труд са описани повече от 7600 типа от най-често срещаните у нас монети, сечени в областите Дакия, Горна и Долна Мизия, Тракия, Тракийски херсонес, Одриско царство, Македония, Пеония, град Атина и тракийските острови. Една от най-големите ценности на книгата са многобройните таблици, в които могат да бъдат открити изображенията на 1420 монети. Освен императорските и автономни монети от гореизброените провинции и градове, в книгата е отделено специално внимание и на българското монетосечене. Разделът за българските монети съдържа около 150 различни типа и без съмнение представлява най- ... |
|
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
|
Животът с аутизма: една лична история. ... "Това е безспорно един от най-откровените, болезнени (но и в същото време ведри), смели, задълбочени, зрели, честни и човешки разкази за родителството, които съм чела. Казвам го без никакво преувеличение и патос. Най-общо това е историята на семейството на Златко Енев, писател и издател, живеещ от дълги години в Берлин, баща на две деца, с дъщеря аутист. Няма го така характерния героичен нюанс, нито отчаяние и самосъжаление заради тежката история. Има любов, топлота, мисъл, познания, откритост, благородство, аналитичност. Има и надежда, смирение, приемане. Има признати ... |
|
|
Елен сякаш има всичко, което някога е искала - добро образование, две дъщери, голяма къща, престижна работа. Успяла е да избяга от средата си и да преуспее. И все пак усещането за неудовлетвореност не спира да я преследва. Срещата с бивша звезда от училището ѝ, в когото всички момичета са били влюбени, ѝ дава нова възможност - за реванш срещу миналото. Кристоф така и не е напуснал родния си град, продава кучешка храна, мечтае за славните години, когато е играл хокей, и е в процес на развод. Отдал се е на купони с приятели и продължава да отлага важните решения за утре. Някой би си помислил, че е пропилял ... |
|
|
"След "Малката домашна църква" това е втората книга на Деян Енев със събрани есета от портал "Култура". Какъв е законът на писателя? - веднага искаме да го попитаме. Деян ни отговаря твърдо и кратко. Законът на писателя е невидим и неписан. И именно заради това писателят му се подчинява безусловно. Законът на писателя е такъв - и на най-убогото място, и в най-нещастния момент, и в най-неприветливото лице писателят да вижда сълзата, болката, но и ангелската милувка не от мира сего. "Ако само знаехме това - че светците са сред нас, до нас и ако знаехме колко много светци, и знайни, и много ... |
|
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев . Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
