Отглаголна номинализация в съвременния шведски и норвежки език

Формални, семантични и стилистични особености на производните с наставки -else и -an/-en.

Настоящата монография представлява цялостно изследване, което разглежда в съпоставителен план отглаголната номинализация с помощта на наставките -else и -an/-en в съвременния шведски и норвежки език (писмената норма букмол). Сравняват се формалните, семантичните и стилистичните особености на словообразувателните типове, в които наставките участват, въз основа на вътрешносистемен (за шведски и норвежки поотделно) и междусистемен (съпоставителен) анализ не само на словообразувателните типове, но и на присъщите им ограничения и съответните производни лексеми. Поотделно и в съпоставителен план се разглеждат основни системни закономерности и явления като регулярна многозначност, дифузност на значението, различни видове контекстуално обусловени семантични интерпретации. В обзорен план се проследяват произходът и историческият развой на наставките.

Описват се и се съпоставят и някои продуктивни и непродуктивни словообразувателни типове, конкурентни и комплементарни на деривацията с -else и -an/-en, напр. деривацията с -ande (-ende), -(n)ing, -eri, нулев суфикс и други, заедно със съответните им структурно-формални, семантични и стилистични ограничения. Установяват се основни случаи на симетрия и асиметрия между двата езика и на ниво система (словообразувателен тип), и на ниво лексема. Очертават се приликите и отликите между главните особености, характеризиращи образуването на отглаголни съществителни в шведски и норвежки изобщо. Наблюденията и изводите в монографията могат да се приложат успешно в практическото обучение по скандинавски езици за преодоляване на междуезиковата интерференция, в лексикографската практика и в превода.