"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
|
Съставители: Албена Иванович , Росица Христова . ... Събраните в книгата популярни римушки, залъгалки и игралки - български и от различни краища на света, са придружени с указания как да се играят и ще бъдат незаменим помощник на родители, педагози, логопеди, яслени медицински сестри в заниманията и работата им с децата. Залъгалките, римушките и игралките са неизменна част от детството. Има ги в културата на всички народи. Предавани векове наред от поколение на поколение, те и днес продължават да забавляват децата. Кратките римувани стихчета, създадени незнайно кога и от кого, вървят от уста на уста, от майка на дъщеря, ... |
|
|
В новата си книга "Девет бала любов" роденият в Бургас Пейо Пантелеев споделя с читателя важните тези от живота - любовта, приятелството, срещите, разделите, надеждите, съмненията, добротата, прошката... Любовта му към морето, многобройните и многолики негови превъплъщения помагат на поета да представи своите стихове така, че без мелодия, когато се четат, те звучат като песен. В живота си авторът е бил актьор, режисьор, художник, мим, поет, баскетболист, не обича "лесното", приема таланта като даденост, а живота - като безценен подарък. На своите читатели той пожела да изпитат поне... девет бала любов! ... |
|
|
От другата страна на свободата Тя има за дом цяло море и много прозорци за гости. Прогонете този петел от каменното стълбище, огненият му гребен ще подпали призори платната на покоя, заради който тя потопи в очите си всички Итаки. Прогонете този петел, сега тя се учи да обича себе си и гъвкавото ѝ тяло привиква с аскезата, сега разхожда крехката си радост в градината и не подозира колко още смърти я чакат във всички онези прозорци, обсадили морето. Аксиния Михайлова Аксиния Михайлова е носител на най-високото отличие за поезия във Франция − наградата "Гийом Аполинер" за 2014 година, която ... |
|
|
"Светът е цирк... и ние сме актьорите - и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат от нашите гърбове... Зрителите ръкопляскат - плесници лепнат по лицата ни. Пестници свиваме и се оглеждаме - огради и стени притискат ни отвсякъде и стискат оголелите ни вратове. Не са стени, огледала - във тях се блъскаме - и клоуни, и зрители, и зверове. Развяваме разкъсаните си тела - от тях не стават знамена, а само мачти с дрипави платна." Габриела Цанева ... |
|
|
Новата поетична сбирка на Таня Кольовска „Такава гъста светлина“ е събрала в едно най-добрите й и някои нови стихотворения. Изданието е изпъстрено с рисунките на художничката Магда Абазова, както и с тъжно-шеговитите, с вкус на горчива луна поетични прозрения на Таня! „Стиховете на Таня Кольовска пускат кръв, но не признават хленчене.” Кристин Димитрова ... |
|
|
Жени Костадинова е журналист, писател, основател на арт-къща с музей "Куклите". Автор е на седем документални книги за пророчицата Ванга , преведени на няколко езика, и на стихосбирките "Съчки за огън", "17 цвята любов", "Жените... в мен. Стихове в кутия", "Сладко от смокини". "И на щастието плащаме данък! Колкото по-голямо, толкова по-висок. Животът неизменно ни облага, щом помислим, че целунал ни е Бог." Жени Костадинова ... |
|
|
Горчивото убежище Открай време съм обичал, по някой черен път, близостта на падналата от небето водна мрежа, която се издига и се спуска, ловейки се сама, и нежната несръчност на тревата в средата на купчина камъни, които я възпират - както тъмната и опака страна слага край на мисълта. Рьоне Шар е роден през 1907 г. В Дил-сюр-ла-Сорг, Южна Франция. След пристигането си В Париж се присъединява към групата на сюрреалистите - Брьотон, Елюар, Арагон, Супо, Цара, Деснос - за да се оттегли от нея четири години по-късно. Плод на това участие са книгите му "Арсенал" (1931 г.) и "Чукът без господар" (1934 ... |
|
|
Галина Николова е родена през 1978 г. в град Тервел. Завършва Културология в СУ Св. Климент Охридски (София, 2001), а по-късно и Мениджмънт на организационната промяна в Milano The New School for Management and Urban Policy (Ню Йорк, 2010). През 2000-та година с конкурс на Свободно поетическо общество излиза първата и книга Минавам. С нея печели наградата на публиката на XXVI Национална конференция на студентите литературни творци, гр. Шумен. Втората ѝ книга Отстрани излиза през 2004 г. Текстове на Галина Николова са публикувани в редица периодични издания, сред които Литературен вестник и списание Съвременник, ... |
|
|
След стихосбирката "Купидон е алкохолик", изписана в черно-бяло, дойде ред на поетична книга в розово. Облечете се в кашмирено-розово настроение и имайте наум, че докато разлиствате страниците може да ви се прияде розов захарен памук. Втората стихосбирка на поетесата Мариела Ганчовска "Сестра ми дойде" отново ще ви потопи в един шеметен свят на чувства и емоции, но този път на преден план е обичта между две сестри, между майка и дъщеря, между приятелки. В тази книга главни действащи лица са именно те - най-прелестните създания: жените. Разбира се, тук има място и за мъжете. Защото без тях просто не ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят... Мой малък уплашен човек, вкопчан в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа - вкъщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на ... |
|
|
"Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение - поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив - тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова : с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички ... |
