Настоящият лекционен курс представя стопанския живот на онези прединдустриални общества, които в състава на световната икономическа система се означават като Трети свят. Подробно са разгледани основни теми, свързани с характеристиките на техните стопански системи и модели: собственост на територия (земя) и средства за стопанска дейност; техническо съвършенство на оръдия на труда; полово-възрастово разделение на труда и неговата организация; системи и стратегии на стопанисване; разпространение на блага и услуги; пазар и парична търговия; икономическо развитие и промяна. Това познание дава възможност на читателя ... |
|
Тялото и смъртта в творчеството на Мария Тереза Орта, Елия Корея и Инеш Педроза. ... "Фактическото присъствие" е първото пространно научно изследване на Илияна Чалъкова, представено за присъждане на образователната и научна степен "доктор". В него се разглеждат въпросите за женското авторство в Португалия през втората половина на XX в., като в средоточието им се поставят темата за смъртта и концептуалният проблем за човешкото тяло и неговото присъствие и представяне в художественото творчество. Изследването е сравнително и разглежда философската тема за смъртта и проблема за социалната положеност и ... |
|
Сборник в чест на доцент Д-р Румяна Евтимова. Съставители на книгата: Румяна Парашкевова и Ангелина Вачева . ... |
|
Социално-икономически профили на модернизацията и индустриализацията по примера на Сърбия и България (1878 - 1912 г.). ... Христо Беров е преподавател по съвременна балканска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Неговите основни изследователски интереси са насочени към проучване на стопанските и социално-икономическите проблеми на балканските народи във втората половина на XIX и началото на XX век. Монографията е преработен вариант на защитената през 2015 г. от автора дисертация за придобиване на образователна и научна степен "доктор по история". В изследването се прави опит за ... |
|
В историята на полската литературна мисъл името на Болеслав Лешмян е записано и записвано с особен шрифт. Вплитано често в теснотата на изветрели стереотипи, неразбиране и отричане, неведнъж превръщано в жертва на тенденциозни критически, социокултурни и поличитески прочити, това име сякаш продължава да носи клеймото на своята вечна другост и маргиналност. Другост, добро свидетелство за която дават думите на знаменития полски поет и преводач Станислав Баранчак: "Гледан на фона на полската поезия на XX век, Болеслав Лешмян прилича на мълчалив, външно плах, леко странен, но и ненатрапващ никому своето присъствие ... |
|
Димитър Божков е преподавател в катедра История на философията на Софийския университет Св. Климент Охридски от 2013 г., като преди това е защитил дисертация в същата катедра. Автор е на статии в областта на философия на историята, философия на XIX и XX в., философия на изкуството. Част е от екипа съставители на антологиите Еротичното и философската рефлексия и Тялото. Вариации, спекулации, доктрини . ... |
|
Балкански политики за възстановяване в ситуация на глобална икономическа криза, средата на IX в. - средата на XX в. ... В изследването "Когато гръм удари... (Балкански политики за възстановяване в ситуация на глобална икономическа криза, средата на XIX в. - средата на XX в.)" се прави опит за сравнителен анализ на конкретните реакции на балканските държави в ситуация с характер на световна икономическа криза. Акцентът пада върху приликите и разликите в решенията и мерките провеждани в страните от Югоизточна Европа и паралелите с поведението на водещите световни икономики. Подобен подход дава възможност за по- ... |
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
Обемът на книгата Духът на законите е стъписващ. Нейните близо 240 000 думи надхвърлят 1000 стандартни машинописни страници. Първото издание от 1748 г. е в два тома, съответно от 522 и 564 страници. Ако изобщо е възможно, подредбата на книгата създава усещане за още по-голям обем. Текстът е разпределен в 31 книги, съдържащи общо 605 глави. В него откриваме близо 3000 позовавания на трудове на други автори, броят на които е повече от 300; те са съпътствани от повече от 2000 бележки; приведени са цитати на латински, старофренски, италиански и английски език. Според съвременните критерии за научна прецизност това е ... |
|
"В изследването на сериозен анализ са подложени всички факти и документи, пряко или косвено свързани с библиотечната инфраструктура в страната при различни исторически обстоятелства и с оглед различните видове библиотеки. Проучени са всички възможни проекти и програми, свързани с библиотечното развитие у нас. Обърнато е внимание и на професионалния периодичен печат и неговата роля в ориентирането на библиотечните експерти в съвременните условия." Из "Становище от проф. д.ф.н. Боряна Христова за хабилитационния труд на Анета Дончева" ... |
|
Прогресисти и консерватори предлага концептуално осмисляне на процесите в българската литература от края на 40-те до 70-те години на XX в. през призмата на проблема за времето. Книгата извежда два основни темпорални модела - линеарен и цикличен, като проследява техните трансформации в литературата и литературната критика на изследвания период. Въведената изследователска перспектива открива възможности за нов, задълбочен прочит на писатели като Йордан Радичков , Николай Хайтов , Васил Попов и на критици като Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев. Бойко Пенчев е поет, критик и литературен историк. Научните му изследвания са ... |
|
Представеното тук научно наследство на Анна Николова позволява да се откроят достатъчно ясно духовните ѝ интереси и приносът ѝ към българската латинистика, преди всичко чрез отварянето на катедра Класическа филология още в края на 80 -те години на XX в. към области, които през XXI в. се очертаха като водещи и в които занапред предстои плодоносна работа - латинската патристика (III - V в.), средновековната латинска литература, приложението на компютрите в хуманитаристиката и историята на преводната рецепция на антични автори в България. Името на Анна Николова е добре познато както сред изследователите, ... |