Културни и политически проекции на българската история от Възраждането до края на Първата световна война. Миналото присъства навсякъде около нас. Наднича от най-неочаквани места. Навлиза дълбоко под различни форми дори в най-интимните ни човешки пространства и цялата му тази многолика множественост няма как да бъде нормативно удържана от официалната история, реконструирана с обичайните научни методи и теории, тъй като с времето тя започва да надскача самата себе си, да съществува отвъд себе си в разнообразието на многобройните си употреби. Настоящото изследване си поставя за основна цел да опише някои от формите на това ... |
|
|
Книгата представлява уводен курс в психолингвистиката. В първата част се обсъждат основни теми от общата психолингвистика, илюстрирани чрез български езиков материал. Втората част, посветена на психолингвистиката на развитието, дава цялостна картина на овладяването на българския език през първите три години от живота на децата. В книгата се разглеждат: теоретичните подходи и методите на изследване на езиковата онтогенеза; доезиковото развитие, което подготвя началото на езика; овладяването на звуковата, лексико-семантичната, морфологичната, синтактичната, прагматичната и текстовата страна на българския език; важни ... |
|
|
Съставител: Стилиян Йотов . ... Доклади от едноименната конференция на катедра История на философията към Философски факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", проведена на 17 и 18 ноември 2017 година. ... |
|
|
Многоезично издание - на български, немски, испански и италиански език. Съставители: Адриана Миткова , Донка Мангачева . ... Сборник с изследвания в чест на Боряна Кючукова-Петринска. ... |
|
|
Книгата на Антоан Божинов Фотографският образ в комуникационен контекст е магнетично изследване за историята и пътя на фотографията, за днешните ѝ превъплъщения, за важните дебати и контекстуалните ѝ обвързвания, както и за българските отговори на всичко това. А и за бъдещето, което се разкрива пред фотографските образи с онези разнопосочни гледни точки, осигуряващи необходимата интердисциплинарност, която прави книгата важна за всеки, изкушен от хуманитарното познание. В момент като настоящия, когато е все по-важно да се опази диалогът между универсално и локално, в който все по-належащо е да се удържа ... |
|
|
Българската дидактика от началото до средата на XX век в исторически и дидактически дискурс. Проф. дн. Вася Делибалтова е преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет Св. Климент Охридски . Води лекционни курсове по дисциплините Дидактика, Съвременни стратегии и техники на обучение и други. Автор е на над 80 публикации в областта на дидактиката, доцимологията и музейната педагогика. Проф. Емилия Еничарова е преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет Св. Климент Охридски. Основните ѝ публикации са свързани с лекционните курсове История на българското образование и ... |
|
|
Книгата изтъква достойното и заслужено място, което българският уникален художествен текстил заема още от 60 -те години на XX век на световната артсцена. Разглежда постмодерните тенденции в творчеството на съвременни художници текстилци и налага идеята за синхронното възникване на съответните тенденции в българското, европейското и световното изкуство. ... |
|
|
Книгата проучва въпросите на миграционното и диаспоричното, които литературата поставя в дневния ред на общественото мислене чрез настойчивия си опит да текстуализира миграцията и така активно да моделира представите за мигриращия човек в пространството на колективното въображаемо. Изследването се разполага в полето на компаративистичния литературен анализ, а поради трансдисциплинарността на явлението "миграция" интерпретативният подход към фикционалните текстове често израства от пресечната точка между литературната наука и психологията, антропологията, историята, социологията и постколониалната теория, в ... |
|
|
Съставители: Галина Гончарова , Цветелин Степанов , Кирил Василев . ... Какво е общото между ударите на Фортуна в сферата на политиката и травматичната посткомунистическа култура? Как ръкописите на Дерида кореспондират с готическите шрифтове на съвременните татуировки с крайнодесен профил? Какво свързва бродниците или "бродниките" от XII век с пространствената нестабилност на пазара от 90-те години на XX век? Къде се пресичат траекториите на културните елити през социализма и на противниците на джендър идеологията и Истанбулската конвенция в съвременността? Кое е пространството, което съвместява спомени за ... |
|
|
Историята на крепостното право представлява истинската история на Русия. Това е поглед в един социален проблем, който вълнува руското общество векове наред. То създава народопсихологията на обикновения руснак, феноменът за бащицата, за силната ръка, за подчиненото положение, за вярата в свръхнационалните цели, които са подплатени с крайна жертвоготовност. Самуил Шивачев е роден през 1986 година в Пловдив. Завършил е специалност История и Дипломация и международни отношения в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. През 2019 година става доктор по история в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 2011 година, ... |
|
|
Съставители: Анета Карагеоргиева, Мадлен Ангелова-Елчинова, Калоян Нечев. ... В началото на сборника читателят ще намери една съвсем кратичка статия, която въпреки скромния си обем налага отпечатъка си върху последващите десетилетия в епистемологията от XX и XXI век. Става дума за публикацията на Едмънд Гетие "Обоснованото истинно убеждение знание ли е?". Тя подлага на съмнение и остра критика т.нар. класически анализ на знанието, характерен за първата половина на миналия век, но започнал всъщност още от Платоновия диалог Теетет. Гетие предлага два контрапримера на обоснованото истинно убеждение, които показват, ... |
|
|
Теория на мярката е една от фундаменталните математически дисциплини. Въпреки че нейните основи се крият в диференциалното и интегрално смятане, чиито корени от своя страна се простират назад до времето на древногръцките математици Архимед и Евдокс от Книд, тя е относително нов дял на математиката. Можем да сметнем, че започва да се оформя в средата на XIX в., а Борел, Пеано, Жордан и Лебег - математиците, които изиграват важна роля в началото на нейното развитие, работят към края на XIX и в началото на XX век. ... |
