Романът Рицарят на Мезон-Руж е написан през 1845 г. и в него Дюма проследява последните дни на величествената Мария-Антоанета - най-противоречивата и обсъждана кралица в човешката история. Годината е 1793. Изминали са десет месеца от гилотинирането на Луи XVІ. Кралицата и децата ѝ са заточени в свирепия Консиержери. Обаче все още има хора, които са загрижени за съдбата им. Дюма проследява нова за сагата сюжетна линия. Млада жена на име Жюневиев е в основата на любовен триъгълник, в който са замесени съпругът ѝ и Морис Ленде - смел и красив републиканец. Дали мълвата, че рицарят на Мезон-Руж е влюбен в ... |
|
В творчеството на Александър Дюма - баща романът "Братя корсиканци", излязъл през 1844 г., изпъква с една изненадваща за него изчистена простота, на фона на която авторът разгръща брилянтния си талант на постановчик и рядката си дарба да създава живи диалози. И ако обикновено е обвиняван, че е тенденциозно многословен, то тази забележка със сигурност не е приложима в случая с този къс роман, който се развива забързано, в стегнат, почти кинематографичен ритъм. Без съмнение, когато е писал "Братя корсиканци", Дюма все още е воден от рефлексите на драматург. Авторът става истински художник и живописец, ... |
|
Романът "Рицарят на Мезон-Руж" е написан през 1845 г. и в него Дюма проследява последните дни на величествената Мария-Антоанета - най-противоречивата и обсъждана кралица в човешката история. Годината е 1793. Изминали са десет месеца от гилотинирането на Луи XVІ. Кралицата и децата ѝ са заточени в свирепия "Консиержери". Обаче все още има хора, които са загрижени за съдбата им. Дюма проследява нова за сагата сюжетна линия. Млада жена на име Жюневиев е в основата на любовен триъгълник, в който са замесени съпругът ѝ и Морис Ленде - смел и красив републиканец. Дали мълвата, че рицарят на ... |
|
"В първата си стихосбирка „Покана за баща” бохемистката Димана Иванова прави светкавичен артистичен воаяж по уличките на Стара Прага, Братислава, София и Варна, и незнайно кое ми хареса повече в сбирката й: дали това, че пише искрено и от сърце, дали двуполовостта на нейната поетика или склонността й да опоетизира баналното и да банализира приповдигнатото...Между кориците на тази книга има всичко. Има лирика и епика. Меланхолия и хумор в едно. Еротика и изтънчен мазохизъм. Посвещения на момичета и момчета. Печал. И ерудиция – ту деликатно загатната, ту агресивна, – която ни напомня, че авторката притежава докторска ... |
|
"– Може би планират някаква голяма изненада? – предположи тя, отказвайки да се тревожи. – Не мисля така – прошепна Бийзъс, – но не успявам да разбера какво си говорят. – Опитай да чуеш нещо по тръбите – прошепна Рамона. – Няма да стане. Дневната е твърде далеч – Бийзъс се мъчеше да долови думите на родителите им. – Мисля, че нещо не е наред. Рамона раздели мечетата си – едната купчина за ядене у дома, а другата за училище, където щеше да даде и на приятелите си, ако се държаха мило с нея. – Нещо не е както трябва. Нещо ужасно се е объркало – прошепна Бийзъс. – Мога да позная по начина, по който говорят."Из ... |
|
„Баща на мъртвите " е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават разказвача отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание; да извърши преоценка на познанията и пластовете от спомени, които от синовна позиция му позволяват да надникне в миналото, и които в светлината на тайните дневници на бащата търпят значителна ... |
|
Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев. Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев. Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 ... |
|
Любомир Дончев има мечтания живот. Четири прекрасни деца, чудесна съпруга, изключително доходоносна работа и голяма и хубава къща. Но нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Какво се крие зад фасадата на този перфектен живот? Какво ще се случи, когато проблемите се появяват един след друг, повличайки след себе си още и още, и всичко започне да се срива? Любомир ще бъде принуден да се изправи пред предизвикателството да се превърне в баща на собствените си деца и тепърва да ги опознае. Той за пръв път ще осъзнае какво е пропуснал заради своя работохолизъм и ще опита да поправи нещата, но дали вече не е късно? Ще ... |
|
Съставител: Невена Дишлиева-Кръстева. ... "Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост..." В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети - обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други - "няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна". Едни бащи са ... |
|
"Баща ми - баш Майстора. Документален разказ за една легенда Наистина е трудно и много отговорно да изследваш пътя на толкова обичан от хиляди българи актьор. Запленена от филмовите и театрални превъплъщения на Кирил Господинов, подредих огромния обем от роли, не спирах да търся и да разнищвам живота му. Все пак съм любимата дъщеря и това прави книгата крайно лично откровена, проследяваща отношенията баща-дете. Имам огромния шанс да водя този процес през най-голямото наследство - мемоарите му. Диалозите ни ще ви въвлекат в нашия семеен свят. Изповядвам се, моля го за прошка, благодаря за всеки миг заедно. През ... |
|
Ана Фройд. Във Виена тя среща любовта, в Лондон - своята мечта. Тя е самотно момиче и става най-добрата детска психоаналитичка на своето време. Виена, 1923 година. Ана е в небесата от щастие, тъй като баща ѝ е разрешил да отвори собствен кабинет под покрива на семейния им дом. А бащата - световноизвестният психоаналитик Зигмунд Фройд - е не само пример в професията за най-малката си дъщеря, но и, с авторитаризма си, пречка в нейното развитие. Младата жена, тръгнала по пътя на психоанализата, се интересува от детската душевност, от страховете и проблемите на малките хора. Но великият, всепризнатият Фройд гледа на ... |
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов , разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |