Баща ми бояджията

Баща ми бояджията Васил Цонев Времетраене: 1:02 мин. Антон Павлович Чехов Времетраене: 1:12 мин. Остров Сахалин Антон Чехов Времетраене: 1:12 мин. Мог забраваната Джудит Кер Времетраене: 1:06 мин. Трилогия Юн Фосе Времетраене: 1:14 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев.

Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев.

Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 хумористични разкази и фейлетони, пише сценариите на 20 радиопиеси, 25 анимационни и 6 игрални филма и 1 сериал. Изявява се и като актьор в киното. Първо Васил Цонев учи във Военната академия, след това завършва "Архитектура" и известно време работи по специалността си. По-късно е редактор на вестник "Стършел". Работи в Българската национална телевизия. Сътрудничи на периодичния печат, радиото, телевизията и кинематографията.

"Предисловие

То беше отдавна, много отдавна, когато въздухът трептеше от хиляди разноцветни пеперуди и ушите ми звънтяха от жужукането на майските бръмбари. Аз бях толкова малък, че можех да се люлея на вратата на кухненския бюфет, а стенният часовник беше мерило за недостигаемост. Може би нещата съвсем не са били такива, каквито си ги спомням, и всичко това е най-чисто детско въображение.

Та къде има сега пеперуди, кой е чул от години да жужукне поне един майски бръмбар и как може да се люлееш на вратата на кухненския бюфет, който сега само с една ръка мога да съборя? Ами часовникът - не трака ли на равнището на носа ми?

Не, явно е, че всичко, което ще прочетете по-надолу, съвсем не е било такова и един истински разумен човек би го предал по съвсем друг начин, но какво да правя, когато, щом затворя очи, около мен затрептяват крилата на хиляди разноцветни пеперуди и майски бръмбари, окъпани от светлината на залеза?"
Из книгата

Буук Тренд ЕООД
София, 1000
ул. Ген. Йосиф Гурко 49 Б
office@listbooks.bg