"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стой селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
Един ден в света на самотния козар Йоно и неговият козел се появяват няколко пъстри палатки. Група изследователи пристигат в техния регион, за да търсят скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се смесват с реалността и скоро става трудно за читател и герой да разграничат халюцинациите от истинския свят. Нещо прастаро започва да зрее във вътрешния свят и сърцата на героите и да напомня за себе си. През 1970 година Йордан Радичков пише "Козел". За него авторът си спомня: "... нека издам някои свои тайни, занимаваше ме "примитивът". Мъчех се да погледна, доколкото мога, от неговата вътрешна ... |
|
|
Майор Стефан Донев, по прякор Легионера, е шеф на военната полиция в база "Индия", Карбала. Арестът на двама наркодилъри на територията на българския контингент в Ирак предизвиква поредица от кървави събития с непредсказуеми последици. Първо, някой инсценира "самоубийството" на един от заподозрените в ареста. Второ, командирът на батальона подхвърля дрога в шкафчето на майора, за да го компрометира. Трето, терорист-камикадзе атакува база "Индия" с кола-бомба. Оцелелият по чудо Легионер си подава оставката, отвратен от далаверите и корупцията в "реформираната" ни армия. Но майорът от ... |
|
|
Книга 8 от поредицата "Bulgarian Academic Monographs". ... Reconstructing the head by the skull is based on certain established correlations between the thickness of the soft tissues, the shapes, dimensions and structures of the parts of the face, on the one hand, and the anatomic peculiarities of the bones of the skull and the relief of their surface, on the other. ... |
|
|
Годината 1281 е важна за средновековна Европа. Създава се могъща коалиция, водена от крал Карл Анжуйски, която да покори Константинопол и да ликвидира Византия, както по времето на Четвъртия кръстоносен поход. В тази коалиция участва и Георги Тертер. Докато той крои бляскави планове за царството си, неочаквано в българския Северозапад се създава нова държава - империята на Шишман. Видинската корона е естествено продължение на Търновската корона. Същите герои, същите взаимоотношения, същата ирония, същото очарование на българското средновековие. ... |
|
|
Монографията се състои от две части. Първата съдържа анатомо-физиологичните основи и някои патогенетични особености на вертеброгенната болка. Втората е изцяло посветена на палпаторното мануално сегментарно изследване на гръбнака. Тя е илюстрирана богато и има изцяло практическа насоченост. Включени са данни от собствените изследвания за трите отдела на гръбначния стълб - шиен, торакален и лумбален. ... |
|
|
"Изповедта на един карък" е разказ за живота в България в последните десетилетия на ХХ и началото на ХХІ век. За съдбите на обикновени хора, които се опитват на намерят своята реализация, да се издигнат или поне да се приспособят към господстващата Система, определяща техните позиции и битие по собствени правила и критерии. Система, която уж се срутва под тежестта на своите несъстоятелни норми, а всъщност се преражда, подменяйки ценности и понятия посредством някогашните си верни крепители. История за това как идеали и чувства могат да бъдат загърбени, а идеите за справедливост - отритнати. Коя е вярната посока? ... |
|
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип "Борсалино". То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е "Бомбето" на Йордан Радичков . Един изключителен текст, в който авторът ... |
|
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |
|
|
Илюстрации: Ина Христова. ... Първа поетична книга на младата поетеса Ева Караджова. Чисти и смели поетични късове, които са добра заявка за появата на един нов лиричен глас. ... |
|
|
Новото издание на "Ние, врабчетата" с твърди корици се появява по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков . ... "Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, ... |
