Това е книга за всеки, който обича да си хапва и да се забавлява, докато готви. За всеки, който не смята, че да си голям, значи да не си дете - и че да си дете, не значи непременно, че не си също голям. Аля Маркова е родена в България, но израства в Испания и сега живее и работи там. Както се определя тя самата: "По професия съм карикатурист, или по-скоро: карикатурист, който някога е искал да бъде готвач". Храната я вдъхновява и Аля създава собствен кулинарен блог , в който представя рецептите си в рисунки. Най-любимите от тях са събрани в настоящата книга. Илюстрации: Аля Маркова. ... |
|
|
Съставител на изданието - Иво Милев . ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
|
|
Книгата За фотографията е основополагащ и революционен труд в своята област. Критическото изследване на Сюзан Зонтаг поставя важни въпроси за моралните и естетическите проблеми, свързани с фотографското изкуство. Снимките са навсякъде около нас и тази ненаситност на фотографското око е променила из основи връзката ни със света. Фотографиите имат силата да шокират, да идеализират или да съблазняват, те пораждат носталгия и служат като място на памет, а могат да бъдат използвани и за да ни изобличат или идентифицират. В своите шест проникновени есета за фотографията Зонтаг изследва начините, по които използваме ... |
|
|
Младите Ашле и Алида напускат родния край, за да търсят своето място в света. Скитат се бездомни и изгубени из сивотата на стария Берген. Жертват съвестта си заради любовта и трябва да се изправят пред последиците от деянията си. Юн Фосе изгражда историята на Ашле и Алида в три кратки романа - "Бдение", "Бленуванията на Улав" и "Отмала". Разказът преминава през поколения и векове, изпълнен с драматизъм - любов, смърт и убийство, загубени завинаги деца и родители, жестокостта на хората с власт, но и тази, на която са способни "добрите хора". Езикът на норвежките диалекти, ... |
|
|
Северният вятър мете бреговете на Днепър, а Гражданската война в Украйна помита спокойствието на семейство Турбини. Младият лекар Алексей, току-що се е върнал от фронта с надеждата да започне нов живот, но изпитанията за него, сестра му Елена и брат му Николай тепърва предстоят. В дома им се събират царски офицери и интелигенти, а навън - край Града, войските на хетмана се готвят за сражение със силите на Петлюра. Умерени привърженици на монархията, мъжете от семейството слагат белите пагони..."Всичко ще мине. Страданията, мъките, кръвта, гладът и морът. Мечът ще изчезне, но звездите, те ще останат, когато дори и ... |
|
|
Тя е на 23 години. Студентка, необвързана и бременна. Да абортира е престъпление, роди ли - обществото ще я порицае, срам ще бележи семейството. Героинята на тази история няма изход и решава сама да махне плода... Спасяват живота ѝ в последния момент. 40 години по-късно Ани Ерно зашлевява Франция и света със спомените от дневника си. Тя никога не преодолява травмата от 1963 г., но не спира да говори за нея. За да няма повече жертви на криминални аборти. За да воюва за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца."Пиша, за да отмъстя за хората от моята класа." Из Нобеловата реч на Ани Ерно ... |
|
|
Превод: Елин Пелин. ... Идеята за сегашното издание на поемата се роди от изложбата "Посоки" с картини на големия живописец Иван Милев (1897 - 1927) в Софийската градска художествена галерия. Сред произведенията беше представен и проект за корица на "Гарванът". За настоящото издание използвахме превода на Елин Пелин (1977 - 1949), защото е първият поетически превод на "Гарванът" на български език. След излизането на "Гарванът" през 1845 г. Едгар Алън По (1809 - 1849) става толкова разпознаваем, че децата го следват по улиците с възгласи, а той се обръща и ги стряска с отговор & ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
|
Тимофей Пнин се носи в монотонния ход на петдесетте си години. Някогашен беглец - първо от болшевишка Русия, а после от нацистите, - сега е американски гражданин. Преподава руски "и тям подобни" във Вандалския колеж, където една от студентките му е амбицирана да чете "Ана Карамазова" в оригинал, а той самият - да напише колосален труд за стара Русия. Животът го качва все в погрешния влак, но проф. Пнин не губи своето достойнство и вярно сърце. Владимир Набоков (1899 - 1977) е нареждан сред най-важните автори на XX век в световната литература. Напуска родната Русия след болшевишката революция. ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
