Книжка с дръжка, картонени страници и цветни илюстрации. ... |
|
|
Разтърсваща сага от кралицата на драмата Барбара Тейлър Брадфор . Какво се случва с едно семейство през годините между Втората световна война и 2004? Ню Йорк, Лондон, Истанбул, Берлин... пътят, който героите ще изминат, за да разгадаят една мистерия и да преоткрият себе си. Целият свят на Джъстин Ноулан - известна кинорежисьорка се преобръща, след като неволно отваря адресирано до майка ѝ писмо. Писмо, изпратено от Истанбул, което разкрива, че любимата ѝ баба, уж загинала при самолетна катастрофа, е жива! Нима майка ѝ е излъгала и нея, и близнака ѝ Ричард? Решението е едно - да замине за Истанбул ... |
|
|
Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата - понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата ... |
|
|
Писмо от Тамагочи е роман за една меко казано пакостница, която израства в свят, изцяло задвижван от въображението - първо на родителите ѝ, а после нейното собствено. Книга за едно беладжийско детство през 90 -те - от гърнето та чак до училищните свалки. Цветен свят, който приветства читателите да се посмеят, да си припомнят и да съпреживеят истории с дъх на газ-маз-оцет, миришещи листчета, заплахи от лелки и госпожи в деЦката и незабравимия аромат на първите любовни трепети, В.Н.Л. С чувство за хумор, присъщо на автори като Бранислав Нушич и Ярослав Хашек , Анжелина Бъчварова успява да предаде неповторимите ... |
|
|
Зайчето Феликс обикаля света с Дядо Коледа. Преди Коледа зайчето Феликс пише на Дядо Коледа тревожно и спешно писмо: "Скъпи Дядо Коледа, моля те, не се сърди, но аз веднага трябва да разбера дали те има!". Няколко дни по-късно Феликс получава отговор от Северния полюс и на другата сутрин изчезва! Софи се тревожи много за своето плюшено зайче, но скоро на адреса ѝ започват да пристигат писма от Феликс, който обикаля света с Дядо Коледа! А когато се връща от своето голямо коледно пътешествие, зайчето донася на Софи подарък, който ще откриете в края на книгата. Писмата от Феликс, изненадите в тях, ... |
|
|
За първи път жените вдъхновителки на поета излизат от сянката на забравата. ... Вижте най-малко познатата и съкровена страна от личността на гениалния български поет в книгата "Христо Ботев: До моето първо либе", издание на "Персей". Особена фаталност сближава и трите жени, докоснали се до сърцето му. Свидетели на епохата описват Мария Горанова като ослепително красива, Парашкева Шушулова като изключително начетена, а Венета Ботева - като невероятно всеотдайна. В разцвета на младостта си те губят всичко най-ценно в живота си. Дързостта им възхищава поета и следи от това остават в неговата поезия. ... |
|
|
Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
|
|
В поредната поетична книга Таньо Клисуров остава верен себе си, на неподправеното си отношение към заобикалящия го свят. "Аз съм малкото кутре на твоята длан, Живот велик. Когато я свиваш в юмрук – да удряш, аз съм най-слабият ти войник. Но помилваш ли някого, разпнат на кръста – всичката своя сила бих дал. И съм готов да предвождам пръстите като генерал." ... |
|
|
Зайчето Феликс пътешества в миналото. ... По време на разходката на класа в музея се случва нещо странно - изчезва Феликс , плюшеното зайче на Софи. Всички го търсят, но Феликс сякаш е пропаднал вдън земя. Няколко дни по-късно внезапно се появява първото писмо от Феликс, дошло, незнайно как направо от Средновековието! Но това е само първото писмо, което плюшеното зайче изпраща на Софи от пътешествието си в миналото. Пристигат още писма от времената на древните гърци, викингите, индианците, от каменната епоха и от Страната на изгряващото слънце. Писмата на Феликс са оригинална възможност децата да се запознаят с различни ... |
|
|
Книгата "Антропология на изток от Рая" на издателство "Нов български университет" е написана в чест на 25 години департамент "Антропология" и 60-годишнината на проф. Пламен Бочков . ... "Предполагам, че този малък епизод хвърля известна светлина върху лекотата, с която с Богданов първоначално приехме както департамента, така и първата му магистърска програма да си присвоят етикета "социална антропология" - не само и просто неизбежно имитиране на външен образец, нито пък страстно прилепване към престижна емблема, но и един вид естествено встъпване в наследство, към което сме ... |
|
|
"Посвещавам на светлата душа на мама, която е на път без куфар, вероятно в Рая. Когато бях малка, имах невероятно красива вещ: метално куфарче с истинска закопчалка, цялото изрисувано със зелени палми и героите на "Доктор Охболи". Мама ми го донесла от СССР, когато съм проговаряла. Често ме имитираше, че си приготвям "бадажа в туфала", когато тръгвах нанякъде в ученическите ми години. Спомням си как непрекъснато си играех на "багажа в куфара". Слагах в малкото пространство някаква блузка, чифт долни гащи, чифт чорапки, едно байкалче, гребен, фибички и вносен сапун, който измъквах ... |
|
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |
