Книга за дописване."Може би няма област от човешкото познание, която да не присъства тук. Авторът години наред е работил по тази книга, издирвайки, проучвайки и обработвайки всеки отделен пасаж. Странните случки (понякога граничещи с фантастиката) и твърде сериозните научни факти той поднася с много фино чувство за хумор. Такава дарба имат малко творци. Погледнато аналитично това многообразие на темите, този коктейл от видове наука, освен че гарантира занимателност, оказва и успокояващо въздействие върху читателя. Като историк ми направи приятно впечатление, че Тошо Лижев , без да е специалист в тази област, ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Свят, изпълнен със слънце, смях и малко тъга. Така изглеждат пределите на вселената, описана от Алфонс Доде в страниците на това издание. Всъщност светът, изтъкан от полярно различните чувства, е резултат от живота на героите от двете произведения в този том – "Дребосъчето" и "Писма от моята мелница". Издаден през 1868 г. романът "Дребосъчето" постига блестящ успех. Приживе самият Доде споделя, че е създал първата част на един дъх, докато втората го е поизмъчила. Причината е, както казва автора, това, ... |
|
|
"Всеки един от нас, който сам гради устоите на живота си, един ден неминуемо получава наградата... и докато четеш тези редове, може би в някой миг, в един образ ще откриеш и частица от себе си, защото понякога в живота, всички си приличаме. В един или друг момент, просто сме почувствали едно и също с теб... Едни стихове съм преживяла, други - не, но във всичко съм вложила късче от моята душевност. бих искала всички ние, хората по света, да станем още по-добри, по-чисти и по-светли. Да обичаме и да бъдем обичани!!! Приятно четене!" Силвия Венчиславова Вълчева ... |
|
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
|
Артуро Перес-Реверте е особено пристрастен към историята. Доказал го е с толкова много романи, които задължително предизвикват много дискусии и се превръщат до един в социален и културен феномен. А решението му да разкаже за живота на Родриго Диас де Бивар, наричан Сид (господар), го преследва още, откакто като дете прочита "Легендата за Сид". Руи Диас се откроява с качествата си на ненадминат военен стратег, спечелил почти всички битки, които е водил, включително и когато противникът го е превъзхождал значително. Той е харизматична личност и е съвършеният лидер, който не само е роден да воюва, но и притежава ... |
|
|
"Формулата за Спасение" е за хора креативни, новатори, откриватели; хора на изкуствата, науките – такива, които мислят и обичат приключенията. Тя е изцяло за хора, за които движението се случва като естествен процес. За такива, които създават събитията и правят нещата да се случват."Такава е и самата авторка. Ако ти също си такъв, тази книга е точно за теб! Когато срещнах Жана, първата асоциация, която си направих с нея, е слънчев лъч. Нежна, пъстра, с дълги коси като самодива, усмихваща, събуждаща в теб желание да я прегърнеш. В това крехто телце имаше толкова много. Жана пее и свири, рисува страхотно, ... |
|
|
Актуализирано и разширено юбилейно издание. ... Книгата на Боб Фрисъл "Нищо в тази книга не е вярно, но всичко е точно така" излиза на българския пазар 25 години след първоначалното ѝ издаване."Ако търсите мащабна, секваща дъха книга, ето ви я! Боб Фрисъл отмята завесите на конвенционалната реалност, за да изследва ставащото зад кулисите - от посещения на извънземни и многоизмерни събития до преки портали и възвисени учители, разясняващи "истинската история на света". Тази осъвременена след двайсет и пет години версия набляга на отчаяната потребност за глобална промяна и лична ... |
|
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
Предизвикателен, разтърсващ еротичен роман, който авторът пише на един дъх, когато е на 27 години. И го забравя в чекмеджето по различни причини, една от които много лична - от респект към баща си, ревностен католик и известен писател теолог. Конфликтът между поколенията е конфликт на ценностите - ключът към социалния, нравствен и естетически взрив на 60 -те . Лентата се превърта назад 38 г. по-късно, през 2005 г., когато "Саломе" излиза паралелно с романа "Три дни при майка ми" (най-сетне "Гонкур", след цели пет номинации), без промени, само с някои допълнителни бележки на автора от онова ... |
|
|
"В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
