Проклятие На смокинята зелените листа шумолят в библейската градина. Не напъпи тя през пролетта - ялова ще бъде таз година. И лозата, и маслината в отчаяние помахват с листи - вятърът откъм пустинята брули цветовете и ресите... Иисус прокле смокинята - в жалък скелет се превърна тя. От Христово време досега не щадят безплодните дървета - под студената им сянка тлее въгленът на нечия тъга... Цанко Серафимов ... |
|
|
"Баничанската Света Богородица" е роман за живота и участта на българите в Македония през втората половина на 19 в. и началото на 20 в., когато на тази страдална земя се води величава борба за свобода и народност. Много мъка, много печал носи в душата си главната героиня Цвята. Животът е низ от драматични събития, срещи със смъртта, но и осъзнат стремеж към големия смисъл да се живее. Опора за своя житейски оптимизъм тя намира във вярата в Бога. Мерило за нравственост у македонския българин е отдадеността в борбата за опазване на българското чрез извоюване на църковна независимост и отхвърляне на османската ... |
|
|
"Аз съм малка планета със затихващи функции... Но не съм безразличен към звездния рай на небето, към бурния звездопад върху бялата пустиня на зимата, към утихващия вятър - епилог на бурята, към замръзналите капчуци, които се стапят в жарката пещ на устата ми..." Из книгата Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", " ... |
|
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |
|
|
Цанко Серафимов е автор на историко - публицистичните трудове "Македония IX в. np. Хр. - XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя" (2018), "Ециклопедичен речник за Македония и македонските работи" (2004, 2017), "Речник на признанията за моето българско време или щрихи към македонската орис" (2016), на литературните портрети "Биографии на писатели или стълбове на българската духовност" (2006), както и на студията "История славянобългарска - манифест на новото бреме" с адаптация на Паисиевия труд на съвременен литературен български език (2017, 2018), на пиесата & ... |
|
|
Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. За вършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", "Събуждането на тревата", "Дъждът на буквите", "Врата към светлината", "Съдът на мъртвите", "Отвъд оградата на самотата", "Почти сбогом", на пиесата "Лето 1014-то", на историко-публицистичния труд "Енциклопедичен речник ... |
|
|
"Иде ми да се изправя на трибуна и да произнеса възпламенителна реч а вие да тръгнете с мен не зная накъде но не ми вярвайте че съм реформатор пророк или спасител аз просто съм изразител на тръгналите към бездната на надеждата"Из книгата ... |
|
|
Герой на монодрамата е монахът Ивац, придворен хронист, който след краха на Самуилова България се уединява в един манастир в Беласица планина. Свидетел на безброй победи и поражения, той е решил да разкаже в книга истината за това трагично, но велико време. Летописецът чувства за свой дълг да защити владетеля Самуил, когото в онова време се опитват да винят, че не е могъл да спаси България. През 1985 г. пиесата бе поставена от Иван Кондов в Драматичния театър в Благоевград. Ролята на летописеца Ивац изпълняваше актьорът Гавраил Цонков. ... |
|
|
Стихотворения и размисли. ... Стихосбирката му "Старците умират в края на света" (2013) получава две национални награди: съпътстваща на името на Христо Фотев и наградата "Дамян Дамянов". През 2019 г. фондация "Terra Culta" издава в Словакия сборник с негови стихове, "Potopa svetla", в превод на Катарина Седлакова. Стиховете му са превеждани на полски, словашки, турски, румънски, руски, английски, немски, испански. Председател е на сдружението на писателите в Добрич, главен редактор на списание "Антимовския хан". Женен, с брада. ... |
|
|
От XIX в. до днес различни учени проявяват интерес към езика на траките. Благодарение на А. Фик, П. Кречмер, В. Томашек, Д. Дечев, Ив. Дуриданов, Вл. Георгиев и др. са събрани солидно количество думи от речта на Орфей. За жалост, твърде малка част от тях стават достъпни до широката публика. По различни причини някои лингвисти не ползват сведенията на творили по-рано колеги, а понякога определени автори се отказват от своите по-ранни открития, засягащи интересни тракийски думи. По този начин читателите са допълнително ощетени и лишени от добра база за сравнение. С настоящата книга допуснатите в миналото пропуски са ... |
|
|
"Подчинявайки се на дълга си към пролятата кръв на моите деди, към неизброимите страдания на поколения българи от моята Македония, аз не мога да бъда равнодушен към каквато и да е несправедливост и изречена лъжа, политическа интрига, подло предателство... Предложените в тази книга текстове са мои публикации във Фейсбук, с които съм реагирал на актуални събития, писал съм за исторически личности, давал съм отпор на антибългарски агресии, особено когато участниците са били представяни като политически, научни, обществени и журналистически авторитети... Преживели своя кратък живот във фейсбук-пространството, включени в ... |
|
|
Летопис на светата обител и житие на Св. Йоан Рилски Чудотворец. Обителта се споменава през 1469 г. във връзка с пренасянето на мощите на Св. Йоан Рилски. Продължава да действа и през следващите векове. Пострадал от кърджалийски набези в края на XVIII в., манастирът е обновен през 1818 г., когато тук е построена малка църква. Днешният просторен храм е съграден през 1885 г. Добре запазен е иконостасът от XIX в. с икони от самоковския иконописец Иван Доспевски и други. От 1928 г. манастирът е предоставен за владение на българския светогорски манастир Св. Георги Зограф, който понастоящем го управлява чрез свой представител.& ... |
