Всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. В стремежа си да наричам нещата с истинските им имена, реших да запазя естетиката на фонетиката. "Президент на РъБъ" е опит за запознанство с истината от "най-висша инстанция". И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в "свещена крава" начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода. Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития ... |
|
|
Avers е заглавието на първия разказ и на цялата книга. Думата означава лицевата страна на монетата. Морийз, героинята, оцелява и се освобождава чрез своите песни. Като ангелите, като птиците - казва авторът в интервю за радио France Culture. Това е гласът на свободата, казва той. Разкази за нежеланите. Защо нежелани, а не невидими? Невидими не е точната дума, по-точно е нежелани, казва авторът в същото интервю - защото другите ги виждат, но ги избягват. Гледат през тях, сякаш те са прозрачни. Не знаят имената им, не се стараят да ги запомнят. Или ги наричат с други имена - еднакви за всички. Или пък им слагат обидни ... |
|
|
След десет години в чужбина главният герой Лъчезар Веселинов се завръща в България. Странна амнезия е покрила спомените му. На летището в София решава да тръгне на импровизирано пътешествие из страната, преди да се прибере в родния град. Зареждат се любопитни, но и странни случки по пътя. С влак, пеш или на стоп, пътуването го води по познати и непознати места, където среща познати и непознати хора. Дали на най-високия връх на Балканите или по Черноморието, дали на почерпка за новородено в анонимно село или нощуващ в изоставена къща в Родопите, Лъчезар се радва на контролираното приключение, засипващо дълго таената ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
Техники и практики за увереност, самочувствие, постигане на целите ... Психологични методи, техники и практики за увереност, самочувствие, успехи В тази книга Джини Скот, д-р по социология и право, автор на 50 световни бестселъра, описва многобройни психологични методи, техники и практики за използване на силата на ума и въображението. Те ще ни помогнат: Да разкрием скритите си творчески сили и съкровени желания, да осъществим целите и мечтите си За успехи в бизнеса и работата Да повишим увереността и самочувствието си Да развием положителните си качества и таланти Да променим имиджа и живота си Да отстраним ... |
|
|
"Мария от Охрид на Антон Баев е отличената книга в националния конкурс за християнски роман за 2022 г., обявен от ИК Омофор . Целта на конкурса е да се насърчава добрата християнска художествена литература, което е отколешна кауза и стратегия на издателството. Романът гради и надгражда една вълнуваща многолетна историческа картина, на места потресна с ужасиите, на места пълна с красотите Божии и земни, а на места те разсмива с благодушния слог на разказвача... В своеобразната композиция на романа авторът потопява читателя бавно (не и без словесна самонаслада), както полека се навлиза в река, и го води покрай ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски , Марина Цветаева , Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
Двуезично издание на български и италиански език. ... "Един от персонажите в пиесата е художникът Джоан Бернардо, чиито инициали са Дж. Б. и не оставят съмнение, че това е самият автор Джордано Бруно. На художника се пада задачата да направи тази фреска, това "платно" на комедията (Оказвате се твърде хитър, като велможа, изтъкал това платно така изкусно, че чак сега разбирам вашето изкуство). Наистина авторът умело е изтъкал нишките на пиесата, за да прилича на платно, играейки си с думите и тяхната многозначност: изтъкавам - термин, който се използва както за платното, на което ще се рисува, така и за ... |
|
|
Книга първа от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". ... "Гениалната приятелка" е роман за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през 50- те и 60- те години. Това е първата част от тетралогия с проста и изчистена сюжетна линия - Лила изчезва и заличава всяка следа от съществуването си, синът ѝ търси помощ от приятелката ѝ от детинство, Елена, която решава да напише книга за съвместния им живот. Разказът се води от името на Елена, гениалната приятелка е Лила. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни ... |
|
|
Горе в планината, в тясна връзка с природата, богините вършат своите малки чудеса, лекуват човешката болка и вдъхват надежда. Дора Идесова е последната потомка на този изчезващ род, тя "стои на границата... с единия крак в науката и в същото време дълбоко вкоренена в живота на богините". Макар да отрича практиките на предшественичките си, защото "сега не се прави така", вътре в себе си Дора осъзнава, че им дължи поне едно - да съхрани паметта им. Именно това начинание я води до неподозирани разкрития, които преобръщат възприятията ѝ за света, за богините и за самата нея. Изведнъж тя узнава, че ... |
|
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
|
|
100 къси разказа. ... "Скъпи читателю, Ако четеш тези редове, значи със сигурност си читател. И то скъп, защото държиш в ръцете си сто скъпи за мен разказа. Тези разкази стигнаха до сърцето ми по свои пътища. Като парченца хляб, изпуснати от излитащи гълъби. Като споделена болка на приятел. Като спомен от детството, който те води за ръка в съня ти. Посрещах всеки разказ с отворени обятия - без значение дали носи усмивка или сълзи, без значение отблизо ли идва или отдалеч - всяко растение от човешката ботаника на чувствата намери в тази книга своя дом. От тиквата, та чак до белия трън. Имах само едно условие - всички ... |
