"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
"Драги читатели, След сражението в Рашов дол черкезите, надвесени над мъртвия Г. Апостолов, намират в походната му чанта униформата на Христо Ботев . Тогава съчиняват версията, че те са героите, убили войводата, но лъжата е разкрита. Ще прочетете: За колко злато е продадена униформата на Ботев? Как е унищожено знамето на четата? Къде по пътя на отстъплението от последната битка е намерено укрито четническо злато, оръжие и други подробности? Какви тайни укрива капитанът на Радецки?" Николай Иванов Николай Иванов е роден във Велико Търново. Завършил е Великотърновския университет. Автор е на книгите: ... |
|
Разкази ... След всички перипетии на своя объркан живот Мария бе оцеляла някак и това се бе случило, сякаш само за да може един ден да слее костеливата си и суха ръка с моята детска длан. Мария беше миналото на рода, аз бъдещето. Тя доживя празника на пълнолетието ми и после кротко се прибра при нашите мъртви. Направи го някак естествено, тихо и без драми. Направи го, когато аз бях далече от дома ни. И връзката между миналото и бъдещето се прекъсна... ... |
|
Първите седем изживях в Смолян. Следващите десет - в Дупница. После три-четири в Журналистическия факултет в София, за да "уседна" стабилно в телевизията, където живея и работя от 14 години насам. И така, ухажвайки ежедневно думите, стигнах Христова възраст. В една октомврийска вечер, докато седях пред компютъра, тази книга избра да излезе изпод пръстите ми. Какво по-голямо доказателство за това, че думите все пак са решили да ми отвърнат с взаимност? "Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, ... |
|
"Рестартът представляваше тотална смяна на световния монетарен, обществен и социален модел като започваше с провокиран и иницииран срив на всички водещи валути в света..." Из книгата "В сянката на ядрото е роман, който разкрива същността на случайно попаднали хора в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. Ядрото е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Николай Ников пише със здравословна ирония за любовта, страха, амбициите и затвърждава тъжната, но вярна констатация, че... нищо човешко не ни е чуждо." Камелия Кондова Николай ... |
|
От авторът на "Врагът" и "Царството". ... В разстояние на няколко месеца, животът ме направи свидетел на най-страшните неща, които могат да се случат на един родител - да загуби детето си, и на едно дете - да загуби майка си. През зимата на 2004 г. Еманюел Карер и спътницата му в живота Елен прекарват ваканцията си в Шри Ланка, когато островът е връхлетян от разрушително цунами. Двамата се сближават с младо семейство, загубило четири годишната си дъщеря в катастрофата, и не се разделят с него до края на престоя си. При завръщането им ги очаква не по-малко тежка новина: сестрата на Елен - млада ... |
|
"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
На Разбойниците: Ангъс, Сид, Ноа, Джак, Джейк, Флин и Хамиш. Направете го за Силвъруингс. Направете го за Фил, направете го за бандата! ... |
|
"Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов - "Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри - не вы!" Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, "Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същности черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за ... |
|
Чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Тази книга се занимава с голямата тема за семейния живот и интимните преживявания на хората от ранната модерна епоха и разглежда различни нейни аспекти. Вниманието се насочва към нормите, които определят междуполовите връзки и свързаните с тях промени на менталностите и нравите. Потърсени са връзките с основни елементи на националната митология, на първо място с представянето на връзките с чужди в етнически, религиозен и друг смисъл жени, а и мъже. Направени са опити чрез сравнения разглежданите явления да бъдат поставени в по-широк контекст, както ... |
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
Издирила, събрала и редактирала: Милена Дренчева. ... "Държиш в ръцете си част от нематериалното наследство, останало от нашите деди - шегобийци и хумористи. Веселите случки и анекдоти в книжката са част от техния живот, от ежедневието, което ги е съпътствало. С дълбока житейска мъдрост, понякога, с лек хумор или остра сатира са пословиците и поговорките, запазили странджанската си специфичност. Всички те имат точен прицел и се казват в подходящи моменти. Кратки по своето съдържание, те са наситени с езика на района и времето на създаване. В тях всяка дума, всяко ударение са поставени на място. Освен че са забавни, ... |