В книгата са включени стихотворения и есета на Владимир Левчев , като стиховете са върху черни страници, а есетата върху бели. В нея се проследява връзката между духа и науката, Бог и науката и границите на човешкото. Книгата е свързана и с романа на Владимир Левчев Астероид , който изследва същия кръг от теми и проблеми."Архитектът на света е цигулар в съня ни. Той свири и строи въздушни кули. Той свири и строи водата, а океанът се издига пак към извора. Той свири и пламъците на света повяхват, за да разцъфне нова пламенна роза. Той свири и камъкът се пропуква, за да стане пясък за нов хоросан..." ...& ... |
|
|
"Първата поетическа книга на Ваня Вълкова е литературният дебют на зрял визуален артист и дизайнер, работещ в традициите на руския конструктивизъм и Баухаус. "Градът като знак" (2019) залага на една търпелива концептуалистко-конструктивистка работа на паметта, която цели възстановяването на матрицата на авангардисткото сродство по избор между поезия и визуални изкуства, погребано под лавината от принудително винаги нови опаковки на обществото на спектакъла. Една жена преминава границата на разрушението на градската памет, за да направи разчетими ландшафтите на по-неустойчивите на разпад знаци на Града, ... |
|
|
"Въпреки бурите" е четвъртата стихосбирка на Росен Карамфилов . Напоена с любов, пропита с дълбочина - от първата до последната страница. Тя е сбогуване и завръщане. Тя е преоткриване и ново начало. Тя е страст и мълчание. Страстта, отдавна неспособна да изтлее. Мълчанието, което всъщност казва всичко. Росен Карамфилов е автор на книгите "Орелът и детето" (2011), "Стерео тишина" (2013), "Колене" (2014) и "Церебрална поезия" (2016). Носител е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017). Представя ... |
|
|
"Едно мъжко момиче на Марко Видал е изпълнено с живот, който в основата си не е чужд, въпреки век и половина алафранга или тъкмо поради нея. Марко Видал прави на български това, което естествено се прави на всички световни литературни езици - да пишеш на тях, без да си етнически свързано лице. За български това изравняване с големите езици е уникално. Другото уникално в тази книга с оглед на българския поетически идиом е бруталисткото дефлориране на тукашния вечен свенлив реализъм с голямата паламарка на хомосексуалното и лявото в тандем." Владимир Сабоурин Марко Видал Гонсалес (1995, Санлукар де Барамеда, ... |
|
|
"Когато цифрите те заклещват в професия, а душата търси думи или цветове, за да опише колко е различна всъщност, се появява страстта да бягаш от точните науки във всеки свободен миг. Писането на стихове е опит да разбера себе си, да видя какво остава след думите и емоциите. Чрез тази стихосбирка искам да осъществя контакт с читателите, които са готови заедно с мен да потърсят мечтаното различно. Бих искала читателите да запомнят думите, с които се опитвам да ги съблазня, и заедно да се потопим в магията на поезията." Лилия Илиева През годините и като участник в Творческа академия "Заешка дупка" ... |
|
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
|
"Нали светът е сума от събития, А не предмети? Услугите са върнати, Решенията - взети. Гладният и ситият Ако се сетят, могат ли да се прегърнат и Лицата им какво ще си разкажат? Истината вън лежи - делфин на плажа, Цял и непокътнат. Кой ще го прескочи? Агонията може засега да се отсрочи." Из книгата Ти, непрестанна новина е спечелила наградата на Орфеев венец за съвременна поезия (2019), Националната литературна награда за поезия Владимир Башев (2019) и номинация за Национална награда за поезия Иван Николов (2019). Иван Ланджев (1986) е поет, есеист и сценарист. Доктор по руска класическа литература (СУ Св. ... |
|
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
|
"Следя поезията на Владимир Левчев от съвместното ни пребиваване в изд. "Народна култура". Още в крехкостта на онези негови години бях силно впечатлен от проявеното завидно майсторство в емблематичната му (според усещането ми) книга "Кой сънува моя живот". Впечатляваше ме деликатността и изтънчената чувствителност в атмосферно-импресионистичното звучене на поезията му, проникната от освободеността и широтата на личната му култура и споходилите го интереси към будизма и ранното християнство. Сам беше преводач на най-хубавата част от "Махабхарата", санскритската поема "Бхагавадгита& ... |
|
|
"Ръждясват по въздуха чуждите писъци. Лепнат по устните кисели думи. Няма предателство! Само измислица - несъответствие помежду ни. Всеки е стръмна подводна материя - тънко небе, под водата прикрито. Просто илюзии. Смърти обсебващи сред тишината на празни събития. Вече е друго. Превърнато в никакво. Остра, неравна паничка - душата. Нямо е всичко и не достига глътката бог, който води нататък." Из книгата Росица Ангелова е родена в град Перник. Завършва Държавен библиотекарски институт - гр. София и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - българска филология. Работи като главен библиотекар и завеждащ отдел & ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Днес няма никакво съмнение, че Димчо Дебелянов е името на най-големия наш лирик след Ботев . Единият - ехо на най-високите подеми на българския дух, другият - гласът и музиката на най-дълбоката ни елегична същност. ... |
|
|
"Начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат - внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва." Валери Петров "Поезията му вълнува с полифонизма на своите философски послания, с атрактивността на изобразителните си открития и с красотата на съдбовни пророчества. Количките на неговите богати метафори не разнасят бутафорни цветя, а ни водят към неочаквани, но изненадващи философски прозрения." Петър Анастасов "Стиховете на Иван Странджев правят впечатление с единната ... |
