Книгата е част от поредицата "Библиотека "Музеи на български писатели" на издателство "Славена". ... "Един от най-нежните и същевременно трагични лирици в нашата поезия е Димитър Бояджиев. Наред с Яворов той е създател на психологическата лирика у нас, а техен следовник е Димчо Дебелянов . Той е и сред представителите на българския символизъм. Този син на Пазарджик отрано изпитва жестоките неволи, които разпъват душата му на кръст и го довеждат до страшното решение за самоубийство. Лириката на Димитър Бояджиев се характеризира с изтънченост, финес, изящество, музикалност. Нежните чувства ... |
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Около творчеството на Теодор Траянов винаги избухват спорове. Едни го въздигат до върховете на българската поезия, а други са неспособни да го разберат. Неговата поезия притежава ярка величавост на образите и широка обхватност на чувствата. Тя намира нови и неоткрити до тогава думи и словосъчетания за любовта, смъртта, страданието. Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в ... |
|
Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия "П. К. Яворов" в Пловдив (1967) и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. "Военноисторически сборник" при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста "Изток - ... |
|
На Майка България е сборник от поетични опуси, посветени на България, българския народ и българската нация. Включва творби като На Иван Вазов, На Свети Княз Борис Първи, На Христо Ботев, На Цар Симеон Велики, На Свети Климент Охридски, На Димчо Дебелянов, заглавното На Майка България и още четиринадесет стихотворения - посвещения на бележити личности от българската история и литература. Стихотворението На Майка България печели първо място на Международния литературен конкурс Небесни меридиани, Израел, а в Италия е издадено в сборника L'attesa / Очакване."Седя сред Родопите, гледам към Рила - в слънце окъпани ... |
|
Съставител: Иван Теофилов . ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
Дария Манева е родена в Нова Загора. Средното си образование получава в СУ "Пейо Кр. Яворов", Пловдив. Завършва Българска филология и Философия в СУ "Св. Климент Охридски". Преподавател по Български език и литература в Пловдив. Автор на литературнокритически статии. Издава стихосбирките: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на времето" (2014), "Пътеки" (2016), "Пулс" (2017), "Накъде" (2018), "Възможното" (2019). В новата книга на Дария Манева, "На разсъмване", се откроява темата за светлината като ... |
|
С това помагало започва излизането на Библиотека "Прагове". В нея ще бъдат предложени разработки на основните проблемно-тематични кръгове от българската литература. Предназначението на поредицата е да помогне при подготовката на гимназисти, зрелостници и кандидат-студенти. ... |
|
Поемата "Септември" е най-мощната, най-ярката илюстрация за единство и последователност на Геовите социално-нравствени и естетико-художествени терзания и търсения. Няма противоречие между експресионистичните експерименти и социално ангажираната тенденция. Формата е съдържателна, твърди Хегел . У Гео Милев трагедията на народната съдба приема тъкмо такава форма - експресивна, динамична, синкопно насечена, задъхана, на естетико-художествено претворение. Екстазният естетически експресионизъм отразява жестокия етически реализъм. "Мястото и ролята на Гео Милев в българската поезия са особени. Двайсетте години ... |
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |