Ако през 1936 година един отчаян от Европа и от цивилизацията поет не беше стигнал с цената на неимоверни усилия до индианците тараумара в Мексико, за да изследва "пътя на Сигури" - да се приобщи към тайните на жреците, използващи в своите ритуали халюциногена пейотъл, всичко това нямаше да звучи така познато, нямаше да извиква във въображението приказни пейзажи; и за мнозина от нас тараумара нямаше да са онзи горд, недокоснат от времето и обсебен от философията народ, успял да съхрани в танци с огледала, кръстове, звънчета и стъргала великите ритуали на Слънцето. И докато над осмислянето на преживяното с ... |
|
От 26 октомври 1977 г., ден след смъртта на майка си, до 15 септември 1979 г. Ролан Барт си води дневник на скръбта - 330 фиша, повечето датирани, които се издават за първи път във Франция през 2009 г. ... |
|
Двете студии на Зигфрид Кракауер, публикувани в тази книга - Детективският роман и Служителите, са представени от самия им автор съответно като философско и като социологическо изследване. Макар и ранни, в тях той прилага методи, които не заимства отникъде. В детективския роман Кракауер открива неочаквана възможност да улови във фокус цялата палитра на съвременното общество, защото героите на детективските истории прекосяват всички ниши на живота, надзъртат в тайните кътчета както на обикновените хора, така и на светските знаменитости. Нещо, което не е по силите на много от великите романи. А текстът на Служителите и ... |
|
Посрещнете Лукас с усмивка. Един много специален герой от палитрата на големия Хулио Кортасар е пред вас. Всъщност самият автор. "Някой си Лукас" се ражда през 1979 г. и чрез страниците на едноименната книга показва Кронопа от Аржентина в най-обичаната от почитателите му светлина. Чрез смеха. Кратките истории, а всъщност размисли на Лукас за живота, са на ръба на общоприетото. Битката му с действителността напомня тази на Дон Кихот , но вместо мелници пред нас се изправят интерполации, комуникации, патриотарство... Кортасар ловко подхвърля идеи и думи, създава сюжет, заради който за пореден път може да го ... |
|
Магьосникът на словото Джани Родари тръгва от древната традиция на баснята и приказката, като ту поставя персонажите животни в класически ситуации, ту ги облича с добродетели и пороци от модерния свят. А със своя непогрешим усет и талант на илюстратор Анна Лаура Кантоне сътворява една неустоима феерия от образи. "Слоновете акробати Миналата година при нас дойде пътуващ цирк, който показваше какви ли не номера. Най-голямата атракция беше следната: четири слона стъпват един върху друг и с хоботите си вдигат петия най-отгоре. За да не бездейства петият слон хваща с хобота си един котарак и го подхвърля като топка...& ... |
|
Бъркли, Калифорния, есента на 1980 г. На върха на своята кариера и след дългогодишни откази, Хулио Кортасар се съгласява да проведе двумесечен курс. Както може да се очаква, не става въпрос за академични лекции, а за поредица от беседи за литературата и най-вече за писателския му опит. Беседите засягат широк спектър от теми: особеностите на фантастичния разказ; музикалността, хумора, еротиката и игровия елемент в литературата; въображението и реализма, ангажираната литература и капаните на езика. Беседите стават най-интересни, когато Кортасар - достигнал вече възрастта на равносметките - говори за еволюцията си на ... |
|
Класическите приключения на мечето от Тъмно Перу. ... Господин Грубер решава да заведе Падингтън пред Бъкингамския дворец, за да му покаже смяната на караула. Уви, събрала се е такава тълпа, че мечето не вижда нищо! Ала загадъчна високопоставена особа явно много обича мечета и му приготвя чудесна изненада. Автор на повече от сто книги, Майкъл Бонд е роден в Нюбъри, Бъркшир, през 1926 г. и отраства в Рединг. На четиринайсет години завършва училище и през следващата година работи в адвокатска кантора, след което постъпва в БиБиСи като инженер. През войната служи в Кралските военновъздушни сили и в армията. Първия си ... |
|
В роман №13 от "Разследванията на инспектор Гамаш" фаталните истини се сблъскват с тежки решения. Между трите бора на площада в идиличното селце се появява тъмна фигура, която вещае заплаха. И историята, която започва от черната ѝ маска, стига до най-съкровените кътчета в човешкото сърце. Защото личната съвест може да е най-безмилостният съдник. И този път Арман Гамаш ще бъде изправен на съд. Когато черната фигура се появява на площада в Трите бора, местните смятат, че е просто шега. Но скоро любопитството им преминава в страх. Черното нещо сякаш не принадлежи на този свят. Около него се отваря дупка, ... |
|
"Край на играта" съдържа общо 17 разказа в превод на Румен Стоянов и Стефка Кожухарова. Някои от творбите са излизали преди десетки години в различни сборници. Тук обаче подредбата им е автентична, като са добавени и творби, които се превеждат за първи път. Това прави "Край на играта" книга, която е задължителна за всеки, който обича Хулио Кортасар . Тази книга е една от най-забележителните на Хулио Кортасар. Стилът на Кортасар е революционен, той разтърсва установените норми на писане и с това оказва влияние върху много от съвременните му писатели. Няма да е преувеличено, ако се каже, че всеки един ... |
|
Основа на този роман е 62 -ра глава от "Игра на дама" - всъщност няколкото бележки, които е нахвърлял въображаемият герой. В процеса на четене обаче осъзнаваме, че въображаеми сме ние - ако това се случи. Великият кроноп пак е успял... Извадил ни е от състоянието на анемичен баланс, изгубили сме опора под краката си, вече падаме... И ни трябва модел за сглобяване. Връх в експериментите на Кортасар , "62 / Модел за сглобяване" се разгъва пред нас със своите герои. Има и сюжет - така, както е редно да изглежда всеки роман. Но ако го четете като роман, ще сбъркате. Погледнете към художествения пейзаж, ... |
|
Почти автобиографичен, романът разказва историята на Жасинту - благородник от знатен португалски род, образован и фин млад мъж, който живее в своя дворец в космополитния Париж, заобиколен от удобствата и нововъведенията на цивилизацията и... от парижката суета. Самоцелното трупане на познания достига своя предел - пренаситеност и чувство за празнота. Стечение на обстоятелствата го отвежда в родния му край, в благословените планини на Португалия, където във всяко стръкче трева или клонка на дърво трепти пълнокръвен, неподправен, истински живот. Тук той преоткрива ценностите на битието, топлотата на човешкото общуване, ... |
|
Най-личният случай на комисар Дюпен сред бретонските солници. Кримка сравнима само с романите на Агата Кристи . ... Аромат на виолетки, смесен с мириса на тежка глинена почва, сол и йод, се носи из въздуха над Бялата страна - това са живописните естествени солници, покрили полуостров Геранд. Комисарят Дюпен се наслаждава на спокойствието и тишината на величествената природа и на великолепието на "бялото злато", когато отекват първите изстрели. Никога досега той не е бил в такава непосредствена опасност. По молба на своя приятелка - журналистката Лилу Бревал - комисарят се е заел да издирва тук някакви видени ... |