"Край на играта" съдържа общо 17 разказа в превод на Румен Стоянов и Стефка Кожухарова. Някои от творбите са излизали преди десетки години в различни сборници. Тук обаче подредбата им е автентична, като са добавени и творби, които се превеждат за първи път. Това прави "Край на играта" книга, която е задължителна за всеки, който обича Хулио Кортасар.

Тази книга е една от най-забележителните на Хулио Кортасар. Стилът на Кортасар е революционен, той разтърсва установените норми на писане и с това оказва влияние върху много от съвременните му писатели. Няма да е преувеличено, ако се каже, че всеки един от разказите, влизащи в сборника, е брилянтен, завладяващ, образец на майсторство и съвършенство, своеобразна перла, която разкрива гения на Кортасар да разказва истории. "Край на играта" дава великолепна представа за един от най-добрите писатели на ХХ век. А да се устои на чара му е почти невъзможно.

Хулио Кортасар е аржентински писател и поет, представител на направлението "магически реализъм". Автор е на няколко експериментални романа и на множество разкази, като най-известните му творби са "Игра на дама" и "62 / Модел за сглобяване". Считан е за един от най-ярките латиноамерикански писатели, който оставя своя отпечатък върху цялата световна литература на XX век.

Хулио Флоренсио Кортасар е роден на 26 август 1914 година в Брюксел, Белгия, където баща му е работил в аржентинското търговско представителство. Израства сред жени, тъй като бащата напуска семейството още докато Хулио е много малък. Впоследствие това се усеща и в неговите творби. Той, както никой друг, гледа на света през очите на жените, запознат е с техните тревоги, импулси и страсти. Детството и юношеството си прекарва в Буенос Айрес. След като завършва училище се записва да учи в "Литературно-философския факултет" на "Буеносайренския университет", но поради липса на средства след една година прекъсва следването си и в продължение на седем години работи в провинцията като селски учител. През 1944 година става преподавател по френска литература в университета "Куйо" в Мендоса. Той взема участие в антиперонистките изявления на интелигенцията и е принуден да загърби педагогическата си дейност. През 1946 година Хулио се завръща в Буенос Айрес, където започва да работи в Книжната палата. След като получава стипендия от френското правителство, през 1951 година той заминава за Европа, установява се в Париж и там остава до края на дните си. Там дълги години работи като преводач за ЮНЕСКО. Също така превежда художествена литература на испански език ( "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо, "Мемоарите на Адриан" на Маргьорит Юрсенар и събраните съчинения на Едгар Алън По ).

Хулио Кортасар започва да пише от рано, но дебютира като поет-символист през 1937 година със сборника със сонети "Присъствие". Първият разказ на автора е отпечатан през 1946 година в списанието, чийто издател е Борхес, който Кортасар смята за свой наставник. Още в началния етап на творчеството се появява склонността на автора към своеобразна комбинация между реалност и фантастика. С течение на годините неговият метод на предаване на фантастични елементи се видоизменя - ирационалността на случващото се не винаги се дължи на намесата на чужди сили, често необичайното и неочакваното се заражда във вътрешността на самия човек. Кортасар е признат майстор на новелата, автор е на сборниците с разкази "Тайните оръжия" (1959 г.), "Истории за кронопи и фами" (1962 г.), "Някой си Лукас" (1979 г.) и др. Неговите разкази представляват разгънати метафори, който се отличават по концентрираната атмосфера на повествованието, напрегнатата пулсация на вътрешния ритъм и шлифовката на словесния материал. Но Кортасар придобива популярност предимно като романист, не случайно е смятан за един от създателите на "новия латиноамерикански роман". След написването на първия си роман "Лотарията" (1960 г.), в по-зрелия творчески период на автора се появяват и романите "Игра на дама" (1963 г.) и "62 / Модел за сглобяване" (1968 г.). Героите в тези творби не са само аржентинци, но и французи, англичани, датчани. В центъра на вниманието на писателя са съвременните социални, психологични, нравствени проблеми. Става въпрос за отношението към света и към другите хора, към властта, за силата на независимостта и свободата, за егоизма и дълга, добротата и любовта, но често това е представено в метафоризиран вариант. Романите ги отличава новият, необичаен стил на писане, калейдоскопичността на случващото се, смес от стилове, усложнени алюзии и многопластова символика. Те са пронизани от експериментаторския и игрив дух - неизчерпаемото въображение на автора открива пространство за фантазиране на читателя, превръщайки го един вид в съучастник на творческия акт. Кортасар си играе с думите и образите, виртуозно използва пародия, хипербола и парадокс. Животът на героите му протича в Кортасаровското интелектуално пространство - това е група от близки по дух и мисли хора, които се стремят чрез своето всекидневно съществуване да отрекат установения световен ред, с неговите условности и стандарти, нежелаещи да водят достоен начин на живот!

Хулио Кортасар умира от левкемия на 12 февруари 1984 година в Париж.