Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
Познайте себе си и човека, когото обичате. ... Потръпвате ли понякога от поведението на партньора си? Тя трябва да е по-весела. Той трябва да ми помага повече. Според нея да закъснееш с петнайсет минути е да дойдеш навреме. Според него, ако дойда навреме, съм закъсняла. Вие двамата правите и виждате нещата по различен начин, но това не означава, че единият е прав, а другият непременно греши. По-скоро, както показва Флорънс Литауър, експерт в тази област, различията ви са въпрос на индивидуалност. "Кодът на личността за двама" ще ви помогне да разрешите тези конфликти и да видите уникалните качества на партньора ... |
|
"Прелюд е непрекъснато течаща музика, в която ритмичната пулсация и мелодичните модели запазват своята цялост до края. Пиесата се развива в няколко динамични вълни, които постепенно я отвеждат до мощна кулминация. Там музиката се трансформира в имитация на камбанен звън. След това бавно и спокойно звукът се разтваря в тишината. Прелюд е пиеса, представляваща равностоен диалог между двата инструмента. Нейната завършеност позволява самостоятелното ѝ изпълнение в концертна програма, а също така тя би могла много успешно да се съчетае със Скерцо за китара и пиано ." Росен Балкански Изданието включва щим за ... |
|
Текст за най-важните неща в живота. Момичетата и джазът - само тези две неща се въртят в главата на протагониста в романа на Шкворецки Много готин сезон - седемнадесетгодишния гимназист Дани Смиржицки, макар че в Европа бушува война и прекрасният (чешки) град Костелец е пълен с немски войници. И докато с тенор-саксофона все пак отбелязва успехи, любовните му похождения все пак завършват тъжно. Тридесет години по-късно Смиржицки изповядва с носталгия и нежност:"Колкото и да бяха жестоки към мене тия момичета, аз пак ги обичах. Или нещо такова. Или съм бил млад. Или бе заради дъжда. Мъглата. Тая тъжна есен. Тая ... |
|
Литературен фестивал Русе 2018 / 2019 / 2020. Часовниковата кула на библиотеката отвътре В центъра на кулата тупти желязното сърце на стария стругар Johannes, който е искал да улови времето в стоманени зъбци. Вместо това времето е уловило и залюляло в паяжинни люлки спомена за него - мъж в Bockenen през 1920, който мечтае за един есенен ден през 2018, когато трима поети ще бъдат заточени в сърцето на кулата и пред небесното лице на циферблата ще се заклеват, и в бялото, ослепяло от времето огледало в стената, което отразява само звуци, ще се оглеждат душите им, докато старите ребра на кулата се разпукат в камбанен звън. ... |
|
Едно унижение. Един зловещ звън на монети, който щеше да отеква в съзнанието ми завинаги... Това беше мотивът, тласкащ ме през живота. Това беше задвижващата сила на всяко мое действие. Гнева и старото безсилие прикрих под повърхността на гнилата си същност. До решаващия ден. До секундата, в която изплува онзи въпрос... Какво би било... Какво би било, ако... Ако можех да върна времето назад? Ако миналото ми се превърнеше в настояще? И ако отново съм изправена пред същия кръстопът? Дали решенията ми биха били различни? Аз, Джесика Донован, нямах отговорите. Аз бях 14-годишният сирак и 27-годишната слугиня на отмъщението, ... |
|
Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците. Някои историци обаче твърдят, че в последния момент се е спасил от турците, качвайки се на борда на последния отплавал генуезки кораб. След падането на Константинопол тялото на императора не е намерено. 555 години след завладяването на Истанбул трима загадъчни мъже се свързват с млад университетски преподавател, живеещ в Галата. Те са членове на тайна организация, чиято цел е да изпълни волята на последния византийски император, починал в Италия през ... |
|
Най-известната новела на класика на френската литература Проспер Мериме е разказ за страстната любов между разбойника благородник Хосе и Кармен, една изключителна жена, пред която никой не остава равнодушен. Кавалерийски полк охранява цигарената фабрика в Севиля. На пост е дон Хосе, баск и благородник. Камбанен звън оповестява края на сиестата и работничките от фабриката изпълват улицата. Сред тях е и непокорната циганка Кармен, срещата с която се оказва съдбоносна за дон Хосе. За него тя става голямата любов на живота. За нея той е просто един каприз. Верността и женската чест не са важни за Кармен. Единствено ... |
|
Лятната ваканция тропа на вратата в Елм Хейвън, Илинойс, и шест 11-годишни момчета се канят да изживеят заедно последните дни на магията, наречена детство. Защото това лято ще бъде различно. Това лято ще постави на изпитание приятелството им и ще ги накара да съзреят преждевременно. Едно хлапе изчезва безследно. Възрастните започват да се държат странно. В нивите край Елм Хейвън се появяват загадъчни дупки. По улиците броди непознат мъж в униформата на войник от Първата световна, а един екарисажен камион преследва Майк, Дейл, Дуейн, Лорънс, Кевин и Харлън, като се опитва да ги убие. И това е само началото на кошмара. ... |
|
"Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота." Симеон Аспарухов "Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните "Сюжети" са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка ... |
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |