"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни ... |
|
"Поезията на Христина Гутева е разпъната между християнската юродивост и източната мъдрост. От една страна тя е пределно "евразийска" в най-отвъдния, метафорично есхатологичен пласт на това понятие, а от друга е ярко "полифонична", защото търпи множество и различни смислови / естетически интерпретации. Прелъстително красива, лапидарна, радикално концентрирана в себе си, кенотично имплозивна лирика, чийто "корен е цвете", което напуска границите на света си, оставя гравитацията на птиците, облаците и пеперудите, разцъфва хищно над нас като небе и не се завръща." Васил Прасков " ... |
|
"Силни, експресивни, разказващи, обичащи, такива са стиховете в тази книга. Израснали като дърво, с корен в сърцето и дали плодове, които имат вкус на любов. Крайъгълни камъни от един автопортрет, хронология на едно завръщане. А когато направиш избора да се завърнеш, да се върнеш назад във времето, ти не знаеш какво ще откриеш. И това е смелост. Ретроспекцията е динамичен портрет на себе си, разказ за растежа на сърцето, след който отново си цял. Създаден от обич и думи.Ю Ива Спиридонова, редактор "Книга, в която любовта бяга през сезоните, не вярва във възрастта, носи аромат на вода и цветя, приспива тишината, ... |
|
"Приказка само за теб" е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017 - 2020 г. Това е втората самостоятелна книга на Симеон Аспарухов ."Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към "Вечнозаседаващите" на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като ... |
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
"Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото "Любовта е жажда за истина." И остава, написана в очите ни завинаги. "Поезията е поща без отговор." Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!" Ива Спиридонова , редактор & ... |