Зимата не е просто сезон за Биляна. Тя е минало, което постоянно се завръща и се опитва да я погълне, не ѝ позволява да вярва, че има днес, че има утре... И нито любящият ѝ съпруг, нито прекрасните ѝ деца могат да я спасят от студа и болката, които я връхлитат. Може ли обичта да победи смъртта? Има ли съдба? Бди ли наистина някой над нас? Възможно ли е човек да има толкова сила, че да надвие най-страшното чудовище - самия себе си? Биляна трябва да си отговори на тези въпроси. Защото е настъпил пределният момент - младата жена или ще потъне в гладния търбух на Зимата, или ще се завърне към надеждата и ... |
|
Новата стихосбирка на Таня Попова я представя като автор с усет за силата на словото, на неговата многопластовост и условност. Преобладаващата част от стихотворенията са написани в свободен стих, който звучи съвременно, динамично, с оригинални, лично нейни метафори, внасящи специфична емоционална струя дори в приглушено тъжните оркестрации на образите и картините. Усеща се онази светла Дебелянова тоналност на мотива за смъртта, защото лирическата героиня вярва в прераждането и гледа на земния човешки път като необходима част от кръговрата на живота. Книгата не може да бъде отнесена към така наречената женска поезия, ... |
|
Въведение в Предметознанието Предметчета – патеричета на танцьорка със скъсан менискус. В едно се опреш, от друго се оттласнеш, боиш се темпото да не напредне преди теб, че как ще го догониш в музиката с търкулнато калерче, с оголено вретено или пък с чехълче, преселило в небитието последния изпролетил молец. Предметче тук – предметче там. Съзвездия, рояци, самотаци... Умилквам им се, за да ми послужат, а дълго недокосваните вдигат такава артистична, прашна врява, че в пух и прах е моята възхита да им се радвам, само да ги гледам. Говоря им, на всички им говоря, но само някои от тях ми отговарят и по това приличат ... |