Масови убийства Помниш ли земетресението, което кара ябълките да падат по земята да се търкалят под леглото при тайните прашни деца чашите за кафе да звънят предсказанията по дъното им да се сбъдват целият спомен се изчерпва с това: сервитьорката застанала в рамката на вратата в рамките на благоприличието при бедствия ... |
|
"Стихосбирката „Свяст" е книга на моите духовни пътища и на моя духовен опит, който не може да стои затворен в пространството на черепната ми кутия. Той издевателства над мен, прави всичко необходимо да бъде споделен. Книгата е нещо, което остава, както са казали древните Verba volant, scripta manet - Думите отлитат, написаното остава" – това споделя Бойко Богданов по повод стихосбирката си, която излиза в навечерието на 50-та му годишнина. ... |
|
Разкази и стихотворения. ... "Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свръхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи книга си "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от вестник "Дневник". Преди месец, Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел. Престоят ѝ там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи, и работа над ... |
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
Историята на една река. ... Река Инд извира в Тибет, тече на запад през Индия и на юг през Пакистан. От хилядолетия реката е почитана като божество, от столетия е използвана като средство за имперска експанзия. "Империите на Инд" повежда читателя срещу течението и назад във времето, за да преброди повече от три хиляди километра земи и над пет хиляди години история. Алис Албиния е родена през 1976 г. в Лондон. Следва английска литература в Кеймбридж и история на Южна Азия в Института по ориенталистика и африкански изследвания. Две години работи в Делхи като журналист и редактор. Дебютната ѝ книга " ... |
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна... . Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
|
Оригинална и забавна книга, с приятен контраст между изчистените, модерни илюстрации и мелодично-поетичния текст, богат на каламбури и закачки. Удивителните зелени същества с квадратна форма и експесивни изражения, носят имена като Пащърнак, Марулка, Мъх, Еуглена... Страниците, които от монохромни стават все по-цветни, са изпълнени с находки и усмивки. Те разказват за разнообразието, за широтата на мирогледа, за способността да живеем заедно въпреки различията. Напомнят ни мечтата за среща с невидяни цветове, чудни приятели, вълнуващи идеи… с един нов свят по-пъстър, смел и вдъхновен. Зеленогледите е книга за ... |
|
"Невидими" е роман за неприемането на различните, в който деца съчиняват родителите си. Млада жена, отраснала в Дом за изоставени деца, се опитва да превъзмогне травмите от детството си. След поредица от раздели среща Дара - изоставено дете, в което разпознава себе си като малка. Привързва се към нея и решава на всяка цена да намери начин да ѝ подари живота, който тя самата никога не е имала. Това е роман за хората в периферията на обществото. Различни сюжетни линии се преплитат, за да разкажат една обща история: на невидимостта. Наталия Делева е специалист по Дигитален маркетинг. Невидими е дебютният ... |