Четник в Зографската чета на Трявна по време на Априлското въстание 1876 г. ... Спомените за Петър Цанев Балабанов (1852 - 1935), записани в едно тефтерче, е нов домашен извор, четвърти по ред, за участието на тревненци в Априлското въстание и в Освободителната война. Намирането му дължим на Емил Николов, който е от същия стар тревненски род Балабанови. Както сам той разказва, попадна на това тефтерче, когато решил да подреди шкафа с книги, останали от дядовците му и от баща му. Там, между ръкописите на дядо си Никола Станчев Балабанов (1876 - 1969), Емил Николов намира една пожълтяла от времето тетрадка, в която дядо му ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. Носител на награда "Перото" за превод през 2018 г. и наградата на Съюза на българските преводачи - 2018 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Оптимизъм Не се ... |
|
|
Златко Ангелов е уловил една неразработвана тема - за комунистическите пари, която, за разлика от издевателствата и доносничествата, все още не е експлоатирана в съвременната българска литература. Властта и доминацията са движещи мотиви в романа. Те се разпределят естествено, очертавайки промените в средата и героите, те са основната им контурна линия. "Хотелът на спомените" се вписва в едно развиващо се самостоятелно течение в българската литература - течение, изследващо близкото минало през погледа и спомена на преките му наблюдатели. Това е отглас на нуждата от преосмисляне, от пречупване на отраженията. ... |
|
|
"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
|
|
В това издание на "Моите съвременници" са възстановени текстовете по оригиналните ръкописи и редакторските бележки на самия Стилиян Чилингиров . "Мемоарите ще попълнят сериозна празнота в българската литературна история – с факти и впечатленията на съвременника, ще покажат механизмите на работа на цензурата от 50-те години на ХХ в., но най-вече ще допълнят с нови детайли представите и знанията ни за "последния възрожденец" Стилиян Чилингиров."Румяна Пенчева ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
Стоян Георгиев Бояджиев е български обществени, дългогодишен деец на ВМРО. След 1989 г. участва във възстановяването на Съюза на Македонските дружества в България, като три години е негов председател, а по-късно и почетен председател на ВМРО-СМД до смъртта си през 2004 г. Роден е в София през 1915 г. в семейство на българи - бежанци от Егейска Македония. През 1936 г., като студент в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Стоян Бояджиев става един от основателите на македонската студентска корпорация "Шар". По това време написва и книгата си "Съществува ли македонска ... |
|
|
Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново. Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба ... |
|
|
През XVІІІ в. в Корея животът в двореца е твърде сложен за едно младо момиче. Принцеса Хекьонг се омъжва за бъдещия престолонаследник едва деветгодишна. През 1762 г. нейният съпруг е убит от собствения си баща по особено жесток начин: затворен в сандък за ориз, той умира от глад и жажда. Принцесата трябва да се справи с това, но и да защити семейството си, обвинено в най-различни престъпления. Болката от загубата на съпруга си и спомените за отминалите събития тя дръзва да сподели едва на шейсетгодишна възраст. Дали съпругът ѝ принц Садо е бил луд? Защо е убит от баща си? Какво се случва след това? Успява ли тя да ... |
|
|
"Роден е в град Ресен на 19 януари 1879 г., тогава в Турция, сега в Република Македония. Цялото му име е Симеон Трайчев Радев . Има двама братя (Владимир и Христо) и пет сестри. Нека поясня: Ресен в онова време е забележително селище, за него са писали чуждестранни пътешественици: например френският учен Ами Буе (1836 - 1838), руснакът Виктор Григорович (1844 - 1845), австриецът И. Г. Хан (1863). В статистика от 1900 г. е отбелязано, че населението на града включва 2400 българи, 800 българомохамедани, 30 турци, 300 арнаути-мохамедани, 570 власи и 350 цигани. В село до Ресен е роден и чаровният Трайко Китанчев (1858 ... |
|
|
Надежда Георгиева е завършила българска филология през 1995 г. в СУ "Св. Климент Охридски". През 2017 г. получава магистърска степен, специалност "Литература, кино и визуална култура". Интересите ѝ са в областта на културната антропология; фолклор и митотворчество; семиотика; рецептивистика. Има множество публикации в периодичния печат и електронните медии. Настоящото изследване обединява двете посоки на академичните търсения на автора. Представя различните гледни точки за историческото значение на френската Нова вълна, както и влиянието на две от най-значимите ѝ личности в развитието на ... |
