В един зимен ден животът на Антон, журналист на свободна практика и любящ баща, е разбит с писъка на автомобилни гуми върху заледен асфалт. Три години по-късно той все още се лута из преизподнята на миналото, опитвайки се да намери изход към бъдещето. Докато една вечер не вижда онзи, който е виновен за всичко. Онзи, чието унищожение ще му даде причина да живее. И може би ще донесе изкуплението, от което има нужда. Черна светлина пленява и плаши с грубата си изящност, докато ни води из дебрите на човешката душа. Това е роман за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и надеждата, че животът може да продължи ... |
|
"Държите в ръцете си седмата ми книга Утробата на светлината. Сякаш миналата година седнах за пръв път да пиша, а не през март 2001 -ва , когато създадох първата си творба - разказа Моторът на Смъртта. Сякаш бе преди броени месеци, когато ме публикуваха за пръв път на хартия - това беше разказът ми Докъде водят мечтите в списание Тера Фантастика, бр. 1/2004. А сякаш едва ли не преди няколко седмици излезе първата ми книга - сборникът Хоро от Гарвани, юли 2008 -а . Времето не чака никого и върви само в една посока: маршът му е бавен, ала неумолим, и малко по малко отнема всичко от нас. Остава ни само краткото време, ... |
|
Петър и латвийското момиче Агнесе си припомнят в писма петте дни щастие, което не е било възможно да продължи в реалността. На раздяла Агнесе е подарила на Петър кехлибар, онези камъчета с цвят на огнена луна, недокоснати от нищо, освен от времето. "Подари ги на момичето, когато го срещнеш", казва Агнесе, онова момиче, с което любовта ще бъде възможна. И в живота на Петър наистина се появява момичето, на което може и иска да дари мечти - Анна. Изглежда, че щастието е възможно. Но защо тогава, полагайки камъчетата в дланта ѝ, той поглежда към луната и от душата му няма се отронват думите: "Агнесе, ... |
|
"Тих, камерен роман за непознатите пътеки между сърцето и разума, написан с интелектуална дълбочина и психологическа прозорливост." Силвия Недкова Ева и Филип са европейски творци, живеещи в Южна Африка. Тяхната връзка е дълбоко емоционална и интелектуална, но е поставена пред изпитание. Дали вината е достатъчно основание да се откажеш от това, което обичаш? Дали любовта към семейството може да бъде сравнена с любовта към работата и творчеството? "Луна на прозореца" е психологически роман за вечното търсене на пътя и за болезнените конфликти, които хората преодоляват ежедневно, за да запълнят ... |
|
Младият монах Уилфрид е изпратен от английския крал Алфред в Константинопол, за да научи гръцки и арамейски, така че да обучава книжовниците от манастира в Уинчестър, превеждащи библейските текстове на староанглийски. По пътя си той среща капитана на търговски кораб Филип, който учи в знаменитата Магнаурска школа, и двамата младежи стават приятели. В Константинопол те се срещат с българския принц Симеон, неговата братовчедка Тервела, болярката София и брат ѝ Любомир. За България това е епохата на мъчителното отхвърляне на древното езичество, на приемането на християнството, на предизвикателствата на новото време и ... |
|
Тефтер със снимки от високите планини от хималайски експедиции. Темата на тефтера е самоопознаване и съдържа хубави снимки и на пръв поглед лесни въпроси, които да ни помогнат да открием и формулираме целите си, страховете си и пътя към това което искаме. Много често самопознанието означава да скъсаме със сегашното си АЗ за да създадем новото. Ако съберем смелост да сме честни в отговорите си, можем да видим много от нещата които са ни спъвали. Боян Петров е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10. Също така има най-много първи български изкачвания на осемхилядници, общо 4 ( ... |
|
Дъщеря на българка и грък, Ирина Захару (род. на 19. Х. 1989 г.) има две родини. Израснала е в централна Гърция, до град Волос, на Пелион (митичния Полуостров на кентаврите), откъдето е поел за своето пътешествие древногръцкият кораб "Арго" с Язон и аргонавтите. От 8-годишна пише стихове на гръцки език, има много публикации и литературни награди. От 18-годишна създава поезия и на български език, защото все повече я тегли към северната й родина."Има нещо много по-мило и родно, нещо приветливо и някак доверително в българската среда. А когато си в началото на жизнения си път, изпълнен с безбройни мечти и ... |
|
Трилогията на писателя с унгарско-еврейски корени Ели Визел (1928 – 2016), включваща мемоарната книга "Нощта" и романите "Зората" и "Денят", е възприемана като едно от класическите произведения на литературата за Холокоста. В "Денят" майсторските описания на Визел за това, как личността осмисля историческата трагедия, сполетяла него, семейството и народа му, са вложени в мислите, мечтите и спомените на главния герой. Разкъсван от дилемата между живота и смъртта, протагонистът се връща отново и отново към въпросите за смисъла и цената да оцелееш при изтреблението на цял един народ, ... |
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
|
"Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане." Петър Чухов "Новата книга със стихове на Светла Радкова е едно оригинално продължение на поетическото ѝ присъствие, белязано от специфичен собствен почерк и изострена чувствителност към случващото се сега и тук, но предопределено или повтарящо се в безграничната необятност на времето. Ето защо тя е озаглавила всеки свой лирически текст с латинското и с българското съответствие, за да успореди както ... |
|
Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |
|
"И тъй, преди да е заболял още, човек може да се лекува с цветните лъчи." Учителят ... |