Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
Книгата разглежда проблемите, перспективите и предизвикателствата пред устойчивото развитие, неговата философия, принципи, цели и инструментариум. Представени са специфичните особености на тяхното приложение при функционирането на системата на туризма. Разгледани са устойчивите характеристики и изисквания към нейните структуроопределящи компоненти - туристическите ресурси, продукти и пазари. Анализирани са сферите на взаимодействие "природна среда - туризъм", "социокултурна среда - туризъм" и продуктовите структури на видовете устойчив туризъм, класифицирани въз основа на рекреационните дейности. ... |
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
„Ако се гледа по-широко на нещата, ако се има предвид какво реши съдбата, като ме направи не просто участник в един от най-големите поврати в историята, но и човекът, който даде инициативата за процеса на обновление и го придвижи – на мен ми провървя. Аз почуках на вратата на историята и тя се отвори, отвори се и за тези, за които се стараех. Не съм се стремял към властта заради самата власт и не съм се опитвал да налагам моята воля, каквото и да ми струваше.“ Михаил Горбачов ... |
|
"...Бавни планини, научете ме как да тече бавно златната река на живота." Михаил Калдъръмов ... |
|
Приложение на преживяното."В интервю в средата на миналия век знаменитият американски писател Артър Милър споменава, че литературата придобива световно признание само когато има общочовешко значение. Тъкмо такава е книгата, която държим в ръцете си - съдба, която възприемаме като своя собствена. В настоящите описания четем за напрежение и екзотика, музика и изпитания от друг характер, преживени от българин на хиляди километри от родината. За някои политически дейци публикуването на спомени е опит за оправдание на определени действия от кариерата им, но за Михаил Михайлов то е искрен порив за споделяне с читателите ... |
|
Второ допълнено издание. ... Тази книга е посветена на съветските разузнавачи в нацистка Германия, чийто събирателен образа е легендарният Щирлиц - измислен герой, оставил незабравима следа в душата на съветския човек. През годините на Втората световна война съветското разузнаване се представя като най-ефикасното и почти нямащо равно на себе си по възможности. Разузнавачите обаче също са хора. Хора обикновени, със своите слабости и пороци. Те не са неуловими и неуязвими, допускат грешки, за които се случва да платят много висока цена. Понякога им липсват професионализъм и навици, но постепенно натрупват опит. А никак не ... |
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах да ... |
|
Трето допълнено и преработено издание. ... Туризмът е структуроопределящ сектор в икономиката на страната. Неговото оптимално развитие и ефективно функциониране зависи преди всичко от добрия мениджмънт. Всяко развиващо се и стремящо се към благоденствие общество се нуждае от добри мениджъри. Липсата на стратегическо мислене, неумението да се поставят постижими дългосрочни цели са сред основните причини за неефективното управление на туризма. В рамките на теорията на управлението е разработена специална научна и учебна дисциплина, обхващаща структурата и процеса на стратегическото управление, приложима за системата на ... |
|
В лиричната комедия "Звезда без име" младата дама Мона от букурещкия "бо монд", избягала от любовника си от казиното в Синая, е свалена като пътник без билет и пари за глобата на малка гара. В градчето живее учител по математика, интересуващ се от астрономия, който е открил непозната звезда. Той я приютява за една нощ в квартирата си и я запознава с откритието си. Мона открива друг, непознат за нея свят. На сутринта тя все пак се прибира с пристигналия от Синая любовник, а учителят, назовал новата звезда с нейното име, повече никога няма да я види, "защото една звезда никога не се отделя от своя ... |
|
Сборник с разкази. ... Обществото все повече се превръща в предприятие, във фирма, чийто смисъл е да се печели. Човекът купува и продава, сам се продава и купува себеподобни. Той все повече става фирмаджия. Ние все повече сме еднолични търговци, съдружници-ортаци и съдружници със самите себе си, ние имаме своите златни акции в акционерните дружества и на разкоша, и на циганията. Разбира се, че тези превъплъщения са в някаква степен естествени, но в друга те са абсурдни. Затова е усилие да запазим равновесието, приятелството между управителя и счетоводителя у себе си. Тази книга е за промените. Тя е едно усещане за ... |