Оливър е известен художник, който е изпаднал в творческа криза и е спрял да рисува. Той и красивата му съпруга са се върнали да живеят в малкото градче, където се е родил. Там се сприятеляват с друга двойка, с която се заплитат в сложни отношения на приятелство и изневяра. С жестокост към себе си и крайна самоирония Оливър се връща назад във времето, когато е започнал да краде малки ненужни предмети, към вината за отношенията с родителите си, изневерите си по-късно и смъртта на детето му."В нашия греховен, пределен свят всичко, което човек реши да подхване, да извърши, не може да бъде доведено до завършек, а само ... |
|
|
В книга ще намерите най-популярните стихотворения на поета за деца и някои съзнателно "позабравени" творби. Включени са и негови спомени от детството, както и разкази за Апостола на свободата Васил Левски. ... |
|
|
"В романа си "Синият присмехулник" Иван Бинар разказва с много обич и горчивина за разбити човешки съдби, за необхватното многообразие на света, който познаваме и не познаваме. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред величавия ход на живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта." Маргарита Кюркчиева ... |
|
|
"Сините часове" на Георги Гаврилов е книга-медитация върху начала и краища, светлина и мрак, виждане и невиждане, сила и безсилие. Всеки, който прочете стиховете в нея, ще намери отговор на свой въпрос, зададен или незададен. Отворете тази книга, тя ще ви посрещне с наблюдателно око и отворено сърце." Катерина Стойкова - редактор Георги Гаврилов е роден на 15 юни 1991 в София. Учил е английски, френски и унгарски. През 2014 защитава за бакалавър по Физика в СУ "Св. Климент Охридски". От 2012 работи в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика. Автор е на публикации в периодичния печат - ... |
|
|
Това е разказ за прехода и за неговите герои - страдалци, наивници, простаци. Независимо от пътя, който поемат, те оставят белязани от калейдоскопа на промените. Но някъде вътре в тях плаче носталгията по синия фургон на разбитите им мечти. В книгата е отразена съдбата на така наречения "малък човек", на героите на прехода - страдалци, наивници, откровени простаци, представят един на вид хаотичен, но всъщност перфектно подреден пъзел на съвременна България. ... |
|
|
Рабо Карабекян е еднооко старче, провалил се художник и ветеран. Изоставен от кръвните си роднини, другарите от ротата и съмишлениците по четка, той е превърнал дома си в музей, а самия себе си - в пазач на миналото, който крие последната си тайна в заключен хамбар. Рабо дружи с легенди като Джаксън Полък и Марк Ротко, тъй като сам е един от основоположниците на абстрактния експресионизъм - школа, която не символизира нищо и със своята себевглъбеност отлично обрисува съвременното състояние на света. В мнимата автобиография на своя герой неподражаемият Кърт Вонегът засяга силно смущаващи въпроси за стойността не само на ... |
|
|
Мексиканският художник Габриел Пачеко се е заел да нарисува една от най-странните и поучителни приказки: "Синята брада". Тя е вдъхновена от загадъчната личност на барон Жил дьо Ре, известен със своята кръвожадност и множеството извършени от него убийства. Историята е екранизирана многократно, по нея са писани опери, балети и романи, авторството ѝ се оспорва и съществува дори "ориенталски" вариант, в който последната съпруга на Синята брада се казва Фатима. Описван като художник на бляновете и на сюрреалистичното, мексиканският художник Габриел Пачеко (р. 1973 г.) е добре познат в цял свят. ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
|
Разказите от Сините канарчета са тематично и стилово продължение на разказите от Приказните острови и авторът ги определя като: "27 още по-малки камъчета от камъчетата на Приказните острови, дори някои песъчинки, които влизат в обувката, бодват и те карат да поспреш. Като го извадиш от обувката и го разгледаш виждаш нищо и никакво камъче, но и то има слюдичка, която хвърля лъч в окото, бодва сърцето, кара струната да трепне и да се замислим.". В книгата са включени къси и много къси разкази от Златимир Коларов . ... |
|
|
Един ден както си летеше и слънцето кран него ярки мрежички плетеше, Любопитното стъклено фенерче най-случайно в Синята гора попадна. Какво видя? С кого се запозна? Какви истории записа, че чак се застоя и се улиса, ще ти разкаже ето тук накратко, а то умее да разказва толкоз сладко... С участието на следните персони: Мама Зайка и четирите ѝ зайчета, враните Лили, Владо и Песнопойка Граклови-Сопранови, лисиците Фокси и Фокс Муцункови, бухалите Буби и Мъдрослав Пресметкови, котаракьт-лекар Док Болишапков, вълкът вегетарианец Единак Единаков Марулков, щъркелите Щрак и Марийка, кокошките Пипеви и Мимоза Пипева, ... |
|
|
Саймън e неудачник, доскоро безработен, който трябва да се грижи за жена си и дъщеря си, и затова приема странната и необичайна работа на таен пациент в психиатричен център Синята Долина. От него се изисква да взаимодейства с пациентите без те самите да предполагат, че той е част от персонала. Въпреки първоначалната си неувереност, работата потръгва учудващо добре, а заплащането надхвърля най-смелите му очаквания. Всичко изглежда наред и, сякаш за първи път от много време, късметът му се усмихва, но малко по малко става ясно, че нещо не е наред с мястото, на което е попаднал. Увлечен в ежедневието си на психично болен, ... |
