Франц Фердинанд Трота е последният от славния род Трота. Живее нощ за нощ, а дните си проспива. Докато не идва Голямата война, която променя света му и го белязва с вината, че е несправедливо оцелял. Романът "Гробницата на капуцините", писан през 1938 г., е документ за онова време и за разпада на Хабсбургската империя, а днес заема достойно място на рафта с най-великите произведения в световната литература през ХХ век. За автора Йозеф Рот (1894 - 1939) e скиталец, журналист, пияница, мечтател. Роден в градчето Броди в Източна Галиция, учил във Виена, воювал като доброволец от Хабсбургската империя на ... |
|
Единственият сигурен начин да отглеждате селскостопанско животно в своя дом! Ние не можем да гарантираме, че те ще пазят тишина докато четете, но поне няма да направят нищо, което да има нужда от почистване след това! Съберете колекцията от разделители с домашни животни. В комплект с разделителя "Куче" получавате цветен плик с размери 11 x 14.5 cm, който може да го превърне в страхотен подарък. ... |
|
Последните проучвания на голямата пирамида в Гиза доказаха неизвестни до момента камери в пирамидите и Сфинкса на платото Гиза. Учените и изследователите са изправени очи в очи с "божествена" тайна, чийто корени са в зората на човешката история, но резултатите и досега се прикриват от обществеността. Какво премълчават археолозите? какво точно се случва в Египет? От ноември 2005 г. египтолозите са наясно, че мъдрият свещеник и учен Имхотеп оставя на човечеството след себе си хилядолетна тайна наука, почерпена директно от "боговете", която ще взриви световното статукво. В случая определени организации и ... |
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
Над Мила и нейната съдба, като че ли тегне тежка прокоба. Майка ѝ я изоставя още докато е била дете, баща ѝ се пропива скоро след това и младата девойка е принудена сама да се бори с живота. Тя учи, за да усвои професия, и едновременно с това работи, за да се издържа. Мила е борбена и упорита и навярно би успяла, ако не бе облогът между нейни колеги. Те се хващат на бас, че единият от тях ще успее да я прелъсти и да я унижи за определен период от време. ... |
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ... |
|
"Настроения: Бяла самота" е първата стихосбирка на Димитър Нешев Димов. Роден е на 21.08.1949 г. в София. Корените му са от Копривщица и Прилеп. Завършил е геология в ГГФ на СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като геолог в Челопеч. ... |
|
Интимна лирика. ... "Един поет по душа казва, че хората сме като сферите. В мига, когато смятаме, че сме най-близо един до друг, често се оказва, че може би не се познаваме. Сигурно човешкото ни съществуване е такова, че колкото и да искаме да се приближим, да изчезнем един в друг, допирните ни точки винаги остават на разстояние. Затова дори и когато си мислим, че сме едно цяло с любимия човек, става ясно, че всъщност близки са само орбитите на желанията ни. Нещо като в онази песен, в която се казва: „ Танцувам сам, макар и с теб"."Сезони" е нещо такова - опит да намеря очите си, да намеря сърцето си, ... |
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |
|
Елизабет Лукас ни кани на среща с тъгата. Да приседнем до нея, да я погледнем в очите, да я прегърнем и внимателно да чуем нейния шепот. "Аз съм цената за твоите (скъпо)ценности, аз съм отражение на твоето богатство, в мен е увековечена твоята любов", така говори тъгата. Тишината и усамотението се явяват незаменими помощници за преодоляване на екзистенциални трудности, Човекът, вглъбен в себе си, достига до сърцевината на своята същност. След първия вик, след плача и риданието, в него постепенно става спокойно. Той все още не може да проумее случилото се, но тишината е търпелива, тя не притиска. Човек може да ... |