Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато.
Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза.
На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но това е само на първи план. На втори - зад този разказ оживяват разказите за начина, по който усвояваме всекидневието и най-вече - как се учим да го виждаме и живеем в неговата неочакваност; за нещата, които не се връщат, за детството, което по особен начин белязва. А на този фон идва и писането за наивността и съзряването, за бодилите, които изтръгват от илюзиите, за преплетеността на паметта с неизживяното, за миналото и размиването му в онова, което само сме пожелавали.
Някои от стихотворенията, като въвеждащото Дон Кихот, както и Женски пазар. Входът откъм Лъвов мост или Музей на историята на София могат да бъдат гордост за всеки един автор.
Тази стихосбирка нарежда Калоян Христов до най-добрите ни поети в момента.
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
