Книгата, която искате всички, които обичате, да прочетат

Книгата, която искате всички, които обичате, да прочетат Филипа Пери Времетраене: 1:11 мин. Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели, а децата ви ще са благодарни, че сте го направили Филипа Пери Времетраене: 1:09 мин. Бъди изключителен Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър Времетраене: 0:54 мин. Защо мъжете се женят за кучки Шери Аргов Времетраене: 1:47 мин. Езикът на тялото в любовта Алън Пийз, Барбара Пийз Времетраене: 0:59 мин. Най-новата книга за езика на тялото Алън Пийз, Барбара Пийз Времетраене: 1:41 мин. Речник на езика на тялото Джо Наваро Времетраене: 1:15 мин. Какво казва тялото Джо Наваро, Марвин Карлинс Времетраене: 1:08 мин.

А може би и някои, които не обичате.

Как да подходите към големите проблеми в живота и как да станете по-щастлив и по-мъдър човек.

"Тази книга е едно обобщение на многото отговори на въпросите, с които хората са се обръщали към мен през годините, на работата ми като терапевт и автор на рубрика за съвети, на беседи и събития, както и на ежедневното общуване. Обичам въпросите ви, защото от тях научавам за пропуските на хората. Макар че всеки човек е уникален и въпросите, които ми задават, обикновено са много специфични, откривам, че в тези пропуски има модели и сходства и за тях можем да приложим някои общовалидни принципи и техники."
Филипа Пери

Книгата ще ви помогне да намерите отговор на въпросите:

• Как да намерим и да съхраним любовта?
• Как да се справим с конфликтите?
• Как да излезем от задънената улица след някои настъпили промени в живота ни или загуба на скъп човек?
• Как да намерим покой?
• Другите хора ли са виновни, или проблемът е в нас?

Филипа Пери (р. 1957) е британски психотерапевт и писател. Тя е написала графичния роман Couch Fiction; a graphic tale of psychotherapy (2010), How to Stay Sane (2012) и Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели, а децата ви ще са благодарни, че сте го направили (2019).

"В западното общество се е наложило убеждението, че е важно да бъдеш независим. Историите за предприемачи, постигнали успех уж със собствени сили, и стереотипите за модерната независима жена са навсякъде около нас. Но аз вярвам, че ние никога не сме истински независими: разчитаме на други хора в почти всеки аспект от живота си - от отглеждането на храната и доставянето ѝ до магазините до осигуряването на течаща вода и построяването на къщите, в които живеем. Пълната независимост е фалшива идея. И както имаме нужда от други хора, които да ни снабдяват с питейна вода, така имаме нужда и от други хора за компания - дори някои от нас да са се опитали да се приучат да не изпитват такава нужда.

Хората, за разлика от някои други животни, не се раждат напълно развити. Ние се развиваме чрез отношенията ни с първите хора, които полагат грижи за нас - нашето чувство за собствена личност, нашата идентичност, нашите потребности и особености на характера се формират в зависимост от това как са се грижили за нас. Психоаналитикът и педиатър Доналд Уиникот казва: "Бебето само по себе си не съществува без майката." Това ни превръща в същества, които се нуждаят от свързаност през целия си живот, за да се чувстват част от света. Обикновено тази връзка е с хората, но можем да бъдем свързани и с идеи, места и предмети.

Мислейки за мои бивши клиенти от психотерапевтичната ми практика, откривам, че независимо какви са били техните проблеми, причините почти винаги са се коренили в техните връзки с други хора: как миналите им взаимоотношения са повлияли на техните системи от убеждения, на начина, по който гледат на себе си, или как са заседнали във взаимоотношенията си с другите. Реших да започна тази книга с това как осъществяваме връзка с другите, защото това е най-важната част от живота ни. Ако попитате умиращ човек, той ще ви каже, че най-ценното нещо, което остава в живота, са отношенията, и това обикновено са отношенията с други хора.

Тъй като сме сложни същества и всички произхождаме от малко или много различаващи се култури - като тук включвам основни навици, семейна динамика, език, подход към нещата, - отношенията могат да бъдат трудни. Всички ние имаме различни системи от убеждения и модели на сътрудничество помежду си. Намирането на начин да направите взаимоотношенията си приемливи за вас и за хората около вас може да е от съществено значение, но със сигурност не е просто. Надявам се, че тази глава ще ви помогне за това.

Защо жадуваме за връзка

Чувството на свързаност с другите е част от човешката същност. Нуждаем се от свързаност не само с други хора, но също и с идеи, предмети и заобикалящата ни среда. Искаме да се чувстваме част от нещо - независимо дали става дума за смислен разговор, размяна на няколко думи на автобусната спирка, за четене на книга, или за гледане на телевизия. Отчасти това е причината да сме пристрастени към телефоните си: те ни дават усещане за връзка, което предизвиква освобождаване на ниски нива на допамин - хормона на доброто настроение.

Ако обаче единствената ни връзка е чрез екрана, има вероятност да се депресираме, тъй като се нуждаем от по-активни форми на свързване, при които има взаимодействие между нас и другия човек. Ако не поддържаме достатъчно връзки с хората, психичното ни здраве страда. Искаме в живота ни да има хора, които ни карат да се чувстваме добре, и се нуждаем от хора, които подкрепят настоящата ни представа за нас самите, за да потвърдят нашата идентичност. Връзката е важна, защото хората в живота ни са като огледала, в които виждаме себе си. Начинът, по който другите се отнасят към нас, е своеобразна система за контрол и баланс на психичното ни здраве.

Въпреки това съществува и опасност от прекалена свързаност. За да обясня какво имам предвид, ще използвам една полезна аналогия, която описва човешкото тяло като покрито с кукички. Ако нямаме извадени кукички, никой друг не може да се свърже с нас и ние не можем да се свържем с никого, което ни кара да се чувстваме изолирани и самотни. Но ако всичките ни кукички са извадени, тогава ние сме свързани с всички и всичко през цялото време и тези индивидуални връзки престават да имат смисъл или значение. Прескачаме от човек на човек, от идея на идея и ни е трудно да се задържим съзнателно на едно нещо. Свържете се с всичко и ще откриете, че в крайна сметка не сте свързани с нищо. Всички сме срещали хора, които са разсеяни и вниманието им не е съсредоточено върху нищо конкретно, които са трудни за разбиране и с които не можете да общувате нормално, защото винаги имате чувството, че не са се фокусирали напълно върху вас. Това е т.нар. маниакално поведение. Понякога е добре да си маниакален - и за мнозина това може да бъде път към креативността, - но в дългосрочен план това е неустойчиво състояние."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Увод
Как обичаме. Изграждане на здрава и пълноценна връзка с другите и със себе си

• Защо жадуваме за връзка
• Понякога взаимоотношенията са трудни
• Как създаваме връзки
• Два различни начина да бъдем приятели
• Митът за идеалния партньор
• Страхът от докато смъртта ни раздели
• Да си обсебен от някого не е любов
• Връзката е повече от просто секс
• Силата в това да се предадеш
• Поддържане на здраво чувство за собствена идентичност

Как спорим. Справяне с конфликтите в личния и професионалния ни живот

• Спор №1: Мисля, чувствам, действам
• Спор №2: Не аз, а ти
• Спор №3: Добрият срещу лошия
• Спор №4: Факти срещу чувства
• Спор №5: Триъгълникът на Карпман
• Спор №6: Избягване на конфликтите
• Спор №7: Когато се поддадем на импулса
• Научете се на себеотстояване
• Сложете край
• Разрив и възстановяване

Как се променяме. Навигиране в новото за добро или зло

• Как да излезем от задънената улица
• Промяната може да бъде освобождаваща
• Отучване от стари навици
• Промяната носи със себе си и загуба
• Приемане на остаряването
• Преодоляване на скръбта

Как намираме покой. Намиране на вътрешен мир, удовлетворение и смисъл

• Управление на стреса и тревожността
• Надделяване над вътрешния критик
• Прехвърляне на вината
• Преработване на травма
• Намиране на удовлетворение
• Търсене на смисъл

Епилог
Благодарности
Показалец
За авторката