Книжка от серията "Стихчета за най-малките" ... Стихчета за всяка буква от Дядо Пънч ... |
|
|
В поетичната си книга "Разсъблечени стихове" Лидия Лечева превежда всичко на езика на метафората. Обръщайки се към вечната тема за любовта, тя по свой начин преобразява и моделира околния свят с неговите вещи и понятия така, че внушава на читателя едно необикновено чувство за близост, простота и яснота. Стихотворения като "Пълнолюбие", "Предчувство", "Жертволюбов", "Болка" носят заряда на автор проникнал с фибрите си в изследваната тема. ... |
|
|
Съставители: Албена Иванович , Росица Христова . ... Събраните в книгата популярни римушки, залъгалки и игралки - български и от различни краища на света, са придружени с указания как да се играят и ще бъдат незаменим помощник на родители, педагози, логопеди, яслени медицински сестри в заниманията и работата им с децата. Залъгалките, римушките и игралките са неизменна част от детството. Има ги в културата на всички народи. Предавани векове наред от поколение на поколение, те и днес продължават да забавляват децата. Кратките римувани стихчета, създадени незнайно кога и от кого, вървят от уста на уста, от майка на дъщеря, ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
|
"Стихосбирката на Мария Лалева Благословете Юда предварително е обречена на успех. За тези, които живеят със стиховете ѝ от Личен архив и Не съм ви ближна е единствено нетърпението да прочетат продължението на извечните теми, които Мария интерпретира по своя темпераментен и нетрадиционен начин, далеч от плачливите напъни и декларативни недомислици, извън общоприетите тълкувания на света около нас в неговата библейска предначертаност и ежедневните възторзи и падения. Лалева отдавна се е превърнала в запазена марка в съвременната ни литература. Тя има не само собствен ритъм и собствени рими, притежава ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
"Тази книга не обяснява страха от летене. Не го затвърждава, нито го отрича. Вдишва го дълбоко и после го издиша. А след това го обича очи в очи. Измагьосва му приспособления за меко приземяване. И - след цялата тази романтична процедура, подобаващо нежно го хваща с два пръста и го мят през прозореца на самолета. После си слага един парашут на гърба и скача. Забравя за въженцето. Такава си е. Пада на меко обаче. Познайте върху кого." Кристина Станкова "Пише мъдро, а е млада до небето. Скоро идеята какво би подхождало като визия към стиховете ѝ, сама ми кацна на рамото. Така я видях и усетих - 5- ... |
|
|
Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да казва истината, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който съществува в късите напрежения между интимното същество и общественото животно. Книгата съдържа ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
