Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените", "Майстор Кольо Фичето", "Една година без значение", "Театърът през вековете", "Ангели без коси". Още е работила като литературен редактор в завода за ... |
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
Книгата е предназначена за служители в публичната администрация, представители на неправителствени организации, журналисти, студенти, преподаватели, учени и всички, изкусени от политически, хуманитарни и гражданските предизвикателства на бежанските проблеми. ... |
|
Мона е на петнайсет, няма приятели, няма никакъв талант, нито красива външност. Затова пък има ексцентрична майка, вечно зает баща, непоносима полусестричка и доведена сестра - бютивлогър. За да впечатли новите си съученици, Мона се обявява за най-младия детектив в измислена френска асоциация. На всичкото отгоре първият ѝ криминален случай я сблъсква (буквално) с първата ѝ любов. Кой да предположи, че едно започнало като на игра разследване ще я отведе до страшното разкритие кои са "Щурците"! И кой да подозира, че тяхната зловеща сянка се е разпростряла над целия свят! ... |
|
От тази книга ще научим: Актуални ли са лечебните растения днес? Как да подберем подходящите природни средства при различните заболявания? Как да подобрим здравето си с различни природни методи? ... |
|
"Миграционната планета", "XXI в. - век на народите в движение", "епохата на миграцията" - изобилни са образите, с които мислим двадесет и първото столетие с термините на мобилността. Миграцията като "глобализация отдолу" се разгръща в дълго историческо време, но именно в съвременността получава толкова резониращ политически ефект и толкова голяма социална плътност. Книгата разгръща нейната комплексност в триизмерна перспектива: Как мислим миграцията - миграционни теории; Как се разгръща миграцията - миграционният феномен; Как управляваме миграцията - миграционна политика. ... |
|
"Политикът е главният персонаж на сцената на посткомунистическия преход. По няколко причини. Първата и основната е персонализираното схващане за политика. Посткомунистическото обществено мнение вижда в демокрацията не толкова институциите, правилата, политиките, колкото личностите и лидерите. Втората е, защото политиците кристализират и устрема, и несръчностите на прехода. Те носят визията и динамиката, превърнали България за по-малко от две десетилетия от балканска посткомунистическа в европейска страна. Пак те олицетворяват неефикасността и корупцията, отреждайки ни последно място в европейския клуб на проспериращи ... |
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
"И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи" е книга за пътя и великите срещи в живота и изкуството. Главен разказвач е скулпторът Георги Чапкънов, чиито спомени са безценен извор за една отминала безвъзвратно епоха и нейните личности. Сред героите по страниците са Владимир Димитров - Майстора, Федерико Фелини, Константин Кисимов, Йордан Радичков , Радой Ралин и много други. Ваятелят разкрива не само как е създал някои от знаковите си статуи, но и таланта си на поет. Авторката на "И Чапа създаде света" Елена Кръстева е дългогодишен журналист със стотици интервюта със забележителни фигури в ... |
|
Малкият сурикат Тафити има едно голямо желание - иска да разбере какво се крие зад големия тайнствен хълм в далечината. Дали наистина там няма нищо, както твърди неговият дядо? Тафити иска да узнае! Затова тайно се измъква от къщи и се отправя на далечно пътешествие. В това пътешествие, пълно с опасности, той намира и своя истински приятел. Художник: Юлия Гинсбах. ... |
|
Продължението на Бъди ми приятел и Каква магия крие се в снега . В Къде си, слънце жабчето е изправено пред следващото трудно предизвикателство. Пролетта е дошла, дърветата са покрити с листа, цветята цъфтят, животните се събуждат от зимен сън, а самодивите се връщат от далечното Самодивско царство. Без да искат, жабчето и таласъмът разбуждат халата - най-голямото чудовище на света. Халата е спала няколко века и е толкова гладна, че гълта слънцето. Над земята пада черен мрак, става студено и страшно, в гората пристигат зловредните създания. Жабчето се впуска във вълнуващо приключение, за да освободи слънцето. В ... |
|
"Заза и Фин" е история както за деца, така и за техните родители - порасналите деца. Заза и Фин случайно стават приятели. Прекосяват три морета, следвани от безброй опасности и премеждия, които често се случват в живота, но и такива, които са предизвикани от човешката небрежност. Научават много нови неща по пътя си, както и че отпадъците и рибарските мрежи могат да бъдат по-смъртоносни от всякакви подводни обитатели. И разбират, че по-прекрасно нещо от дома, семейството, приятелството и знанието - няма. Но за да ги има тях, най-важното от всичко е да пазим това, което е дадено за всички - Земята. Нашият общ дом! ... |