"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов . ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
Любовта е куче от Ада е лирично и безкомпромисно изследване на извънредните ситуации, които любовта създава; на начина, по който разбива сърцата, и границите, които налага. Истинска класика в поетичното наследство на Буковски . Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта - нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила."Чарлс Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. ... |
|
|
"Стихотворения" е третата стихосбирка на Йордан Фурнаджиев, чрез която той утвърждава отново своята физиономичност и автентичност. Несъмнено той е сред така наречените "мъдри" поети. При него няма да срещнем ярки и ослепителни поетични изригвания, той разчита на духовната дълбочина, на собствените си разпятия, които терзаят душата му. Забележителен е усетът му към природата. Очевидно тая дарба е наследена от баща му. Лириката на Йордан Фурнаджиев е топла, сърдечна, в неговите стихове усещаме неподправена ласка. Той търси да проправи пъртина към другия човек. Йордан Фурнаджиев е странстващ духовен ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
"Стихосбирката на Мария Лалева Благословете Юда предварително е обречена на успех. За тези, които живеят със стиховете ѝ от Личен архив и Не съм ви ближна е единствено нетърпението да прочетат продължението на извечните теми, които Мария интерпретира по своя темпераментен и нетрадиционен начин, далеч от плачливите напъни и декларативни недомислици, извън общоприетите тълкувания на света около нас в неговата библейска предначертаност и ежедневните възторзи и падения. Лалева отдавна се е превърнала в запазена марка в съвременната ни литература. Тя има не само собствен ритъм и собствени рими, притежава ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Двуезично издание на гръцки и български език. Преводач: Константинос Марицас . ... Константинос Марицас е роден на 29 септември 1957 г. в София, в семейство на баща - грък и майка - българка. Средата, в която израства, е наситена с литература и музика. Така опознава и двете балкански култури до съвършенство. Дипломира се като инженер в Атина и като магистър философ в София. В зрелите си години пише много, пътува и превежда. Философските му идеи са екстравагантни и провокират нов прочит на раждането на цивилизацията и мястото ни - на мъже, жени, хермафродити и други - в нея. Публикуват книгите му на български, гръцки, ... |
|
|
Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем "широко разпръснала се участ". Всичко се стреми към един образ-символ. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - "забвение". Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на ... |
|
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
