"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
Смела книга. Да заявиш себе си извън мейнстрийма в културната среда, изследвайки теми встрани от разбираното за традиционно, не е работа за всеки. Трябва да си искрен, пък и малко романтик по душа, за да заявиш, че не се страхуваш от любовта - във всичките ѝ цветове. А те тук са около 60 - толкова нюанса е нарисувала Елица Матеева , поглеждайки през призмата на европейското кино от 1919 до днес. Бъдете любопитни! Прекрачете личните си граници и ще откриете, че цветята растат и извън вашата градина, че живот има и на други планети... И в крайна сметка с малко усилие всеки може да бъде един от другите. ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Понякога Дайми Брадвата поглеждаше в джоба си, пъхваше вътре пръсти и изваждаше дългия като дъска билет от гладка жълта кожа със синя напречна черта. Дори египетските царе с всичките им камили и бързи петнисти щастливи гущери не са могли да се радват на такова пътешествие - каза той на децата си. И изведнъж нещо се случи. Срещнаха влак, който вървеше по същата линия. Техният влак отиваше натам. Другият влак идваше насам. Срещнаха се и се разминаха..." Из книгата Крал Сандбърг е автор на приказките. Той е роден в ... |
|
|
Нови римски разкази на Алберто Моравия са писани между 1954 и 1959 г. и представляват естествено продължение на предшестващите ги "Римски разкази", считани от критиката за определящи в неговото творчество. Това са разкази за проститутки и крадци, за любовта и егоизма, за страха от обвързване и ужаса на самотата. Трагикомични истории, които не показват красивия Рим, Рим на Колизеума, на модата, на богатите. Градът на Алберто Моравия е грозен, истински и населен с обикновени хора, които не водят бляскав живот и търсят страст, а не любов. Точно заради това ценят кратките мигове на щастие – танците, разходките с ... |
|
|
Илийчо е още малък, но не се страхува от никого и от нищо, освен от кокошки. Всеки, който е поглеждал кокошка в очите, ще го разбере. Илийчо обича майка си, бонбони, Коледа и още сума ти неща, а от миналата година очаква да му подарят велосипед за рождения ден. Най-добрият приятел на Илийчо се казва Орондорамдардагнек. Както виждате, не е лесно да се прочете, камо ли да се произнесе. Затова Илийчо го нарича Август. Той живее под леглото на Илийчо (не точно под леглото, но това е трудно да се обясни накратко). Когато двамата са заедно, винаги се случва нещо необикновено. Забравихме да споменем Гергин, но той така или ... |
|
|
Джеймс Киър поглеждаше нагоре-надолу между вестникарското заглавие и собствената си снимка и не знаеше дали да се смее или да се обади на адвоката си. Беше същата снимка, която "Трибюн" бе използвал преди няколко години, когато го поставиха на първата страница на бизнес рубриката. Снимката беше същата, но заглавието беше съвсем различно. Не на много хора се случва да четат собствените си некролози. Ричард Пол Еванс е автор на над 20 романа, заели до един място в класациите на бестселъри. Сравняван е с Никълъс Спаркс заради умението да разказва вълнуващи истории за любов и благородство. Книгите му са ... |
|
|
Вулгарен роман. ... "Веселин Стаменов - името на автора на тази книга е достатъчно, за да ви стане ясно, че зад първа корица се крие писание, което ще остави трайни следи в будното ви съзнание. Този път майсторът на перото във вулгарната, булевардната проза на България ви въвлича в един свят на душевна мръсотия, лицемерна задкулисна игра, курвенски номера и подли схеми... Коварен сюжет, чийто скелет е изграден изцяло от болезнената българска реалност. Да, в случая Стаменов не изневерява нито на стила си, нито на изказа си и безпощадно ще ви поднесе това, което всеки ден виждате, но не поглеждате, усещате, но не ... |
|
|
От автора на "Мръсна хаванска трилогия". Книгата е част от "Кубинската поредица" на издателство "Жанет-45". ... Живеехме в два противоположни, антагонистични свята. Онази прашна, тъмна и клаустрофобична обстановка, в която живееше Фабиан, беше странна, но ме привличаше. Не знам защо. Може би защото беше свят, в който можех да вляза и да го проучвам, свят абсолютно различен от моя. И евентуално да открия интересни неща. Да любопитствам. Това правех винаги. Душех. Надничах навсякъде. Фабиан беше пълната противоположност. Живееше като изтънчена и претенциозна кубинска госпожица от XIX век. ... |
|
|
"...Книгата е пламък, по-висок от небето!... ...Нека си позволим празно място и грешки, истерия и тъга. Нека не заобляме ръбовете, докато се получи топка, която се търкаля гладко, като по магия... ...Когато пиша стихотворение, аз забивам стрела, стрела с червен връх, с отровна среда и окървавен край... ...Аз облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина... ...Никога не съм поглеждал тази пишеща машина без усещането, че нещо, някъде, някакви странни божества или нещо напълно неназовимо ме е благословило с един абсолютен, бъбрив и чудесен късмет... ...Когато всичко става най-добре, то е не защото си избрал ... |
|
|
Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето - в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се ... |
|
|
Камбанарията на "Сейнт Мери ле Боу" се очертаваше на фона на бледия изгрев, а из цялата цитадела огньовете на бездомниците догаряха. Нощните Жандарми се прибираха морни в участъците след дванайсетчасовата смяна на гонения и тормоз. Онези, които не бяха изпълнили нормата си за арести, щяха да понесат гнева на своите началници, но все пак никой от тях не се бе доближил и на сантиметър до залавянето на Пейдж Махони. Край Личгейт три трупа се полюшваха на бесилките. Един клошар крадеше връзките на обувките им, наблюдаван от гарвани с окървавени клюнове. Бродягите, спящи край бреговете на Темза, изпълзяваха от ... |
|
|
"Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят."Васил Балев "Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое ... |
