Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев , Генчо Стоев , Радой Ралин , Борис Димовски, Веселин Йосифов и ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Част от поредицата "Литературни кълнове" - територията за дебют на млади дарования. ... Яна Коцева е родена на 11 ноември 1993 г. в София. Ученичка е в 39-о СОУ, в паралелка с разширено изучаване на испански и английски език. Харесва класиците на българската и световната литература, романа "Здрач" на Стефани Майър. Слуша поп, рок музика и ритъм енд блус. Увлича се от експресионизма, постимпресионизма и модернизма в изкуството. Доброволец е в Българския Червен кръст и мечтата ѝ е да бъде лекар. Започва да пише своя първи роман 15-годишна, като благотворна терапия след момент на изпитание в живота & ... |
|
|
"В новата си книга Николай Терзийски върви уверено по невидимите с просто око следи на кръвта. Поколения наред ярки човешки индивидуалности от средата на 18 век до наши дни се потапят в мощните потоци на неведомото: изгубват се в тях, но в същия миг проглеждат за своето предначертание, придобиват дълбока мъдрост, с която приемат всичко. Те помнят, но прощават, изтърпяват своите изпратени сякаш от самата съдба наказания, но не са в състояние да спрат движението си нататък. Персонажите на тези хроники обхождат света като на сън, но винаги се завръщат към мястото на началото. И в същото време независимо от ... |
|
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход". Статиите в ... |
|
|
"Длъжен съм да не мълча, когато мога да говоря. Дори да бъда обвинен в егоистични подбуди в публикуването на следващите редове, такъв укор няма как да ме рани. За мен е по-важно да не съм враг на съвестта си. Не и днес, не и в момент като настоящия. Затова реших да пиша." Явор Костов Явор Костов е сътрудник и автор на статии в електронното издание "Свобода за всеки". Той е поет ("Където се пресичат времето и вечността" - 1999 г.) и писател (сборници с разкази "Някой пред вратата" - 2005 г. и "Поетът или поредната сексистка свиня" - 2012 г.), който със своеобразния си ... |
|
|
Има ли разрешение най-голямата медицинска загадка? ... Когато жената, която обича, е диагностицирана с метастазен рак, авторът на научна литература Джордж Джонсън се заема да разбере всичко за болестта. Така открива, че е настъпила истинска революция в разбирането ни за произхода и същността на заболяването. В своята книга той ни запознава с историята на болестта и последните постижения в изследването и лечението на рака. Умело анализирайки продължилите десетилетия проучвания, той разкрива какво знаем и какво не знаем за рака и защо неговото лечение продължава да бъде проблематично. Авторът ни представя епидемиологията ... |
|
|
Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието. ... Изпитването на физическа болка те поставя в друго царство - съвършено различно състояние, фантастичен пейзаж на далечна вълшебна планина, нямаща нищо общо с познатия свят. Обикновено, болката утихва; след нея човек сякаш се събужда от кошмар, опитва се да я забрави по най-бързия начин. Но ако не утихне? Колкото по-дълго продължава, толкова по-дълго става изгнанието... Тази книга е разделена на пет части: "Болката като метафора", в която болката се разглежда през призмата на значенията, предавани ѝ от ... |
|
|
Седем хиляди години след нашето време човечеството разгадава своя произход благодарение на един летопис за първия мъж и жена, техните неволи и радости, борби и надежди. Не, това не е Библията с историята за Адам и Ева, а пет тетрадки, които разказват за 14-годишната Алба и 9-годишния Дидак, възродили с упорство, доброта и любопитство човешкия род от руините на света такъв, какъвто го познаваме. „Тетрадка за разрухата и за спасението”, „Тетрадка за страшното и за небивалото”, „Тетрадка за изхода и за оцеляването”, „Тетрадка за пътешествието и за любовта”, „Тетрадка за живота и за смъртта”: пет дневника за пет ... |
|
|
Надникнете в книгата на живота. Хората от древни времена са вярвали, че съществуват небесни свитъци, съдържащи историята на човечеството и на всяка отделна душа от зората на Сътворението. И може би, когато с философско примирение казваме: Така ми е било писано, несъзнателно се докосваме до истината за Акашовите хроники. Едгар Кейси смята, че всеки пише историята на своя живот чрез мислите, делата и взаимоотношенията си с другите хора. Цялата тази информация се съхранява в Акашовите хроники. Кевин Тодеши ги оприличава на Вселенски суперкомпютър, който съхранява база данни за живота, мислите, думите и действията на ... |
