"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
Мария Цакова е родена в Банско, от 1989 година живее в САЩ. Завършила е българска филология, има и две американски магистратури. В България е работила в Музейния комплекс в Банско и в Благоевград като редактор в "Енциклопедия Пирински край". Първото ѝ работно място в САЩ е в редакцията на в. "Македонска трибуна" - издание на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. От двадесет години е преподавател по английски език, професор е в Ivy Tech Community College в гр. Форт Уейн, щата Индиана. Мария Цакова пише стиховете си на английски език. Приобщаването ѝ към модерната и ... |
|
|
Знай, че Нищо даром няма под небето. Трайното се плаща с пот и кръв. Нарочи си връх или планета, до които сам ще стигнеш пръв. И не стъпвай в чужди коловози, колкото и гладки да са те. Пътят към небесното ти лозе само в твоето сърце расте. Господ те проводи на земята за един обидно кратък срок. Удуши в душата си земята! И живей свободен като бог! Върбан Велчев ... |
|
|
|
|
|
"От моето сърце за твоето. Скъпи читателю, тази книга не се чете с ума, а със сърцето. Всяка дума е минала през моето сърце, за да стигне и до твоето. Изживей думите ми както ги усетиш. Разбери ме както ти самият пожелаеш. Ако те разплача - излей чувствата си, за да ти олекне. Ако те усмихна - предай тази усмивка нататък. Изпитала съм хиляди емоции, докато пиша. Желая само да достигнат до теб в правилния момент. И ако днес тази книга е в ръцете ти, той е дошъл. Оставих част от себе си тук. Ако сега решиш да разлистиш страниците, знай само, че всъщност разлистваш и сърцето ми. Благодаря ти, че ми помагаш да сбъдна ... |
|
|
Ехо от погледи е дебютната стихосбирка на журналиста Мариян Славов. Плод дългогодишни творчески усилия, тя събира в себе си стихове от различни периоди в живота на автора. В Ехо от погледи ще намерите много истини, това е интимна книга за житейския път на едно сърце. Този път е трънлив, неутъпкан, често сведен до малка пътека, която се губи от поглед, но крайната цел винаги е една. Любовта. Ехо от погледи не е любовна лирика. Това е книга за мечти и разочарования, за щастие и тъга, това е книга за есента, за съдбата и за онези дълбоки усещания, които ни правят хора. Мариян Славов е роден на 22 септември 1982 година в ... |
|
|
Нихат Йоздал е роден през 1984 г. в гр. Халфети /област Шанлъурфа, Турция/. Завършва Педагогика в Университета "Мустафа Кемал Ататюрк" - Шанлъурфа. Няколко години работи като учител, след което заема ръководни длъжности в областната Дирекция на образованието. Понастоящем е в ръководството за проектна работа към същото учреждение. Творческите му изяви /в Турция и в чужбина/ са главно в областта на художествените инсталации, съчетани с поезия и класическо изобразително изкуство. Публикува поезия от 2002 година. Още първите му стихове в периодичния печат се посрещат с възторг от читателя и одобрение от критиката. ... |
|
|
"По-лесно е да напишеш стихотворение, отколкото разказ, а да не говорим за роман. И това е така, заради чисто техническия детайл със свободното време, търпението и волята за работа часове наред. Същевременно, стихотворението е по-въздействащо, да кажем, от есе (или поне така смята авторът). Стихотворението може да застане почти както си иска, може да бъде свободно, сковано или бледозелено. Ето защо тази книга е пълна със стихотворения, които можеха да бъдат разкази, лекции, речи и статии. Много от тях всъщност са упражнения на мисълта, възникнали от случайни реплики в приятелски разговори." Владислав Христов ... |
|
|
Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |
|
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
|
|
Между фантазията и реалността, човек среща мечтите си. И колкото и "високи" да са те, когато се следват, преди да се постигнат - винаги имат смисъл. Въпросът е: Губим ли смисъла, когато притежаваме реалността тук и сега? Мисли в рима между фантазията и реалността, и смисълът... Целувка Целувай я когато е красива! Без дъх оставяй ти душата нейна. Целувай я когато боязливо, мълчи изгубена във себе си. Целувай я горещо и невинно, със страст, с любов и докажи, че до последно ще обичаш силно в живота и влез без лъжи. Целувай мило, нежно и сълзите. Стопли с целувки женското сърце. Целувай и докрай очите. Силата си ... |
