Романа пресъздава една забравена история, която разказва за трагизма след загубени каузи на две противоположни идеологии, каузи на две последователни поколения. Една пропусната история от историци и писатели, оживява пред очите на съвременния читател с невероятна динамика на събитията. Годината е 1945—та. В Нормандия дебакират Английски и американски войски. Западния фронт опира в бреговете на Елба. Съветските армии водят ожесточени боеве в Берлин. Започва битката за Райхстага. В същото време в нова след деветосептемврийска България партизани полагат основите на Държавна сигурност. Партизански командир напуска органите ... |
|
|
Второ преработено издание с рисунки на автора. ... В началото на 60- те години на брега на морето един влюбен български студент обещава на млада чужденка да ѝ изпрати по самолет живо магаре. И прави всичко възможно, за да удържи на мъжката си дума. Следват трагикомични перипетии, изключване от университета, доброволно отшелничество. И една нова любов с твърде драматичен край. Студентът по филология смята, че истинското му призвание е да бъде художник. Това е смятал за себе си и авторът на този роман, преди да напише първите си пиеси. Затова книгата е илюстрирана с негови рисунки от онова време. ... |
|
|
Провалът на реалния социализъм неизбежно ще накърни вярата в социалистическата идея, но в никой случай няма да я унищожи. Тя ще съществува, просто защото хората не могат да живеят без вяра в своето човешко благополучие и без надежда за по-голяма обществена справедливост. Социалистическият идеал следователно трябва да се възприеме единствено като постоянен, ежедневен стремеж към такова общество, което се опира на синтеза от изстрадания опит и акумулираната мъдрост на цивилизацията през хилядолетията. ... |
|
|
"Този обемист дневник представя внушителна картина на българското общество, картина пъстра, свежа, разнообразна, пълна с тънки наблюдения, с великолепен хумор или сарказъм, с впечатления от видяното на Балканите и с портрети на всички що-годе изпъкнали или любопитни личности, играли някаква роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не бихме могли да възкресим достоверния образ на близкото си минало, ако не използваме този магазин от малки и големи изразителни факти, предали релефно нравите, понятията, физиономиите и душите на този свят, обречен на бърза еволюция и на изчезване, особено в някои от ... |
|
|
Българския дневник на Иречек отбелязва от ден в ден, в течение на пет години, всичко преживяно от него в подножието на Витоша в периода, когато се полагат основите на новата българска държава и се оформява новият културен облик на столицата. Като в калейдоскоп тук се мяркат и изчезват, за да се появят отново, най-пъстри картини, засягат се тревожните злоби на времето, сериозните държавни и обществени събития и комичните, често твърде показателни за историята на нравите, случки. Но най-интересни са за нас днес снимките от натура на множество личности, играли първа роля в политическия и културния живот. Пред нас ... |
|
|
Появата на автора на бял свят се свързва с датата 19 ноември. Годината по лична карта е 1991. Израства в семейството на програмисти, в резултат на което започва да програмира стихове с лист и химикалка, но никога - на компютър. Информацията за първите седем години от живота му е оскъдна. Известно е, че обича да гледа рисувани филмчета, за чете приказки и да гради във все още наивното си съзнание възможни фантазни светове. Първите литературни опити датират от 13-та му годишнина. Изразяват се в няколко разказа и есета. В гимназията обаче, Константин Ясен Дренски открива в необятните пространства на поезията път към ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Път през годините" разказва за обществения и културния живот в България от първата половина на ХХ век, когато в българската култура се включва ново поколение писатели, художници, музиканти, актьори, учени, интелектуалци. Константин Константинов пише духовна и социална биография на това поколение. Оживяват образите на Димчо Дебелянов , Николай Лилиев , Боян Пенев , Димитър Подвързачов, Сирак Скитник, Йордан Йовков , Георги Райчев , Никола Вапцаров , Владимир Василев, Елисавета Багряна и мнозина ... |
|
|
В ръцете си държите словесен пъзел, чиито елементи се разкриват постепенно и без гаранция за неизбежното успешно подреждане. Това са животът и връзките на главния герой Антон - оптимист с пречупени криле, който пише свой дневник под формата на разкази. В тях се явяват едни и същи герои, които обаче носят все нови и нови въпросителни. Какво е чувството да си постоянно пришпорван от догонващите те бесове? И има ли шанс да си възвърнеш честта, когато осъзнаеш, че си затънал в тинята? ... |
|
|
Като погледнем назад в миналото от висотата на днешния ден, ще видим, че нашият народ е преживял през дълголетната си история епохи на възход и упадък, многократно е изпитвал радост от успехите, но още по-често и горчилката от несполуките. При най-обща съпоставка на добрините и злините, преживени през различните периоди в миналото, Възраждането се откроява като най-успешната и плодотворна епоха в цялата ни история. Това е епоха на съзидание и всестранен напредък. Трудно е дори да се изброят всички постижения през това време. Достатъчно е само да споменем, че тъкмо тогава се създава и укрепва модерната българска нация, ... |
|
|
Драматическото творчество на Константин Илиев , възникнало в течение на три десетилетия, се числи към най-значителните постижения на българската литература през нашия век. В том 3 на поредицата "Пиеси" ще откриете: Червено вино за сбогом Куцулан или Вълча Богородица ... |
|
|
"Константин Илиев притежава в чист вид театрален талант, талант на драматически писател. Той има изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене." Любен Гройс В том 1 на поредицата "Пиеси" ще откриете: Босилек за Драгинко През октомври Без теб Цар Шушумига ... |
|
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски , че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
