Компактна пластмасова лампичка, която ще ви помогне да четете в тъмното. С помощта на задна щипка, лампичката се прикрепя към корицата на книгата. Технически характеристики: брой диоди: 1 LED; тип батерии: 1 батерия AAA/LR03 (не е включена в комплекта); разстояние на светене: 7 m; време на непрекъснато светене: 25 - 35 h; цвят: черен. ... |
|
"Мечтата ми е мистично същество като теб: възлюбено, красиво, тъжна песен от сияйно тържество, нежен ангел гледащ ме свенливо... Прелестта ти с ласките дойде на златокоса, светла орисия, във ума ми мисли да възпре, да сбъдне в душата ми магия. Но приласка мечтата ми в покоя на забравени, несбъднати мечти, защото сън е всичко мила моя, защото оставаш в сънищата ти." Явор Янесовски Сияйни сънувания Сияйни сънувания, ах сияйни сънувания аз искам пак да сте при мен! Копнежни бленувания, ах копнежни бленувания от лъчите ви останах заслепен... Неведоми желания, ах неведоми желания от нежно тайнство озарени, ... |
|
Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. В спокойния швейцарски град известен акушер-гинеколог става жертва на нещастен случай в поледицата на гарата, на път за работа. Няколко дни по-късно в град Манхайм, Германия, е намерен убит в частната си практика виден психиатър. Изведнъж д-р Марлиз Дорман се оказва въвлечена във верига от трагични събития. ... |
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски , излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
Днес графитите изглеждат разрушителни, антисоциални, но това е съвременната представа за тях. Изпълнявайки ролята на словесна молитва, през средните векове те се считали за приемлива норма. Много от тях са създадени не просто от млади хора от съмнителни социални групи, търсещи лична себеизява или "маркиране" на място, а от представители на най-различни слоеве на обществото. Графитите върху стените на сградите били обичайни сред миряните, клириците и поклонниците, които изписвали своите имена с вярата, че ще получат спасение, ако те останат завинаги в свещеното място, каквото е черквата. Графитите са ... |
|
Повярвай в невъзможното. Забавната история на хо, хо хо! ... Предстои ви да прочетете истинската история на Дядо Коледа. Това е история, която ще ви докаже, че няма невъзможни неща. Но ако сте от онези хора, които вярват, че някои неща са невъзможни, най-добре веднага оставете тази книга. Тя със сигурност не е за вас. Защото тя е пълна с невъзможни неща. Все още ли сте тук? Добре. Тогава да започваме... "Момче на име Коледа" е приказка, изпълнена с приключения, сняг, отвличане, джуджета, още сняг... и едно единадесетгодишно момче, което не се страхува да повярва в магията. "Мат Хейг прави Коледа отново ... |
|
В тази книга на задълбочен анализ се подлагат актуалните проблеми на националната и международната сигурност, свързани с навлизането ни в качествено нов тип общество, което е едновременно глобализирано, постмодерно, мрежово и най-вече - от гледна точка на променящата се същност на сигурността - рисково, т.е. Общество на рисковете. Подробно се разглеждат произходът на понятието "риск", еволюцията в осмислянето на това понятие и на неговото съдържание в исторически план, основните аспекти на съвременното разбиране за риска; в резюме се дава оригинално определение за риск. Авторът изследва основните характеристики ... |
|
Александър Урумов е роден през 1969 г. в гр. Брацигово. През 1994 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е зам. главен редактор на седмичника "Македония", говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за "Връзки с обществеността" на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга "Исус Христос - власт и политика", в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие "Приказки в края на времето& ... |
|
"С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове - да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове - такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсете разказа в сборника "Градче на име Мендосино" са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни." Деян Енев "Потърсих дъщеря ми по джиесема. "Къде сте, тате, сега?" Гласът и от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. "Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край ... |
|
Казвам се Коте, но всъщност съм кученце. "Котките са самостоятелни - каза ми мама, когато бях малка. – И ти трябва да бъдеш самостоятелна!" Така твърдеше мама, но аз не се чувствах самостоятелна, а самотна. Опитвах се да говоря с птиците, потърсих и компанията на лоса. Всички горски животни обаче ми обръщаха гръб или ме пъдеха. Избягвах и хората, защото мама ме беше предупредила, че не бива да им се доверявам. Но един ден срещнах човек на име Пор и той ми заяви: "Това е краят на самотата". Куче на име Коте е история за необичайно приятелство, което дава смисъл и посока на две самотни души. Тя ни ... |
|
Вероятно най-смешният роман на Любен Дилов, посветен на Карнавала - малката, безкръвна революция, при която маските сменят социалните роли. Мъжът става жена, слугата - господар, беднякът - милионер. И няма жертви, освен нечии внезапно пораснали рога... Какво ще се случи, ако на легендарния Габровски карнавал изведнъж се появи повреден извънземен, който приема външния вид, маниерите и мислите на последния човек, с когото се е сблъсквал? В гордата си история българският Манчестер - Габрово, е преживял много смешни и необичайни случки, посрещал и изпращал е чудаци и зевзеци от цял свят. Но само в "Парадоксът на ... |