Библейски митове. ... Българските фолклорни легенди са част от словесния фолклор. Думата фолклор (от английски folk - народи и lore - знание) се употребяват като синоним на народно творчество. Словесният фолклор е изкуство, което чрез словесни художествени образи представя материални и духовния живот на народа: неговата история, бит, труд, вярвания, стремежи. В този сборник са включени митични народни песни, които по обект на изображение и съдържание са по-близки до фолклорните легенди. Някои от тях присъстват образите на митични същества - самовили, самодиви, чрез които българите осмислят страшните и опасни природни ... |
|
Второ допълнително и преработено издание. ... "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една "История на ... |
|
Представената монография се вписва в поредицата от публикации, посветени на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил (997 - 1014). След "Константинопол и руската колония (до 2014 г.)" и "Византия - позната и непозната", доц. д-р Тома Томов напуска пределите на византийската столица и с грижливост и педантичност се опитва да поднесе на читателя правдиво описание на българо-византийския сблъсък през лятото на 1014 г. в долината на Струмешница, известен като "битката при Ключ". То е едно от най-подробните исторически изследвания досега благодарение на отличното познаване на района не само от ... |
|
За малко повече от хиляда години (330-1453) Византия, наследник на Рим в Източното Средиземноморие, е една от най-напредналите цивилизации в света. При Юстиниан I Велики тя става най-могъщата средиземноморска държава и важен мост между мюсюлманския Изток и католическия Запад с търговска мрежа, простираща се от Скандинавия до Шри Ланка. Дейността на нейните учени, богослови, дипломати и занаятчии става образец за подражание от останалия свят. Нейните мисионери разпространяват православното християнство, което и до днес е вяра на милиони по света. Великолепието на Константинопол примамва и поразява, превръщайки ... |
|
Монографията е посветена на един от значимите и важни проблеми, свързани с историята и топографията на Константинопол - възникването и развитието на чуждестранни колонии. С изучаването и подробен анализ на разнородни средновековни материали (светски и църковни) авторът доказва, че наред с останалите чуждестранни колонии, в ромейската столица е съществувала и руска колония. Нейната поява най-общо може да се датира в границите на период не по-ранен от 989/ок. 995 г. и не по-късен от 1043 г. Благодарение на Антоний от Новгород и неговата "Книга на поклонника" мястото, в центъра на ромейската столица, е сигурно ... |
|
Юбилеен сборник посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева ... "Културното наследство в съвременния град" е юбилеен сборник с материали от научната конференция, посветена на 85-годишния юбилей на ст.н.с. Магдалина Станчева. Проблематиката на статиите в сборника е свързана с изключително актуалните проблеми за културно-историческото наследство, поставяни все по-настоятелно не само от археолози, историци, но и от архитекти, изкуствоведи и цялата наша научна общественост, за да може наистина да се опази за поколенията това, което времето е съхранило през вековете. Магдалина Станчева е един от на- ... |
|
Книгата изследва интереса към античността и "притежанието" на антично наследство като извор на социален и културен капитал за основните политически общности на съвременността - нациите. Интересът е насочен към превръщането на археологическата практика и нейната материалност в антропологичен проблем, т.е. предлага изследване на отношението между артефакти и социални репрезентации и практики, както и на процеси, които ги превръщат в наследство и в източник на национална идентичност. Инструментите на изследването са формирани въз основа на съвременните антропологични тенденции към рефлексивност, които изграждат ... |
|
Мадарският релеф като никой друг български паметник символизира създаването на българската държава. Поради това той е от малкото средновековни български паметници, поставени на държавни знаци - монети и ордени. Конникът е облечен в препасана с колан дреха, която стига до коленете му. С лявата си ръка той сгъва и придърпва юздата, за да забави движението на коня. В този миг ездачът и конят му обръщат лице към света, край който минават и който трябва да ги види. Но за да бъде пределно ясно съдържанието на тази сцена, конникът говори - думите му са записани на скалата точно пред лицето му. Конникът резюмира цялото събитие с ... |