Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея. В книгата на Перец го има и едното, и другото. "В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, ... |
|
Виолета Цолова е автор на стихосбирките "Отлитащите думи" (1990), "С мълчанието разговарям" (1997), "На върха на погледа" (2009). Превела е от английски "Зима в утрото" на Янина Бауман (2003). Публикувала е стихове в литературни издания като "Пламък", "Литературен фронт", "Литературен форум" и др. ... |
|
"Пред нашия читател е един първи том, събрал по-голямата част от поезията на Стефан Гечев... Настоящият том е съществено явление в литературния живот, защото дава най-после цялостна представа за поезията на този голям и необичаен творец." ... |
|
"Рестартът представляваше тотална смяна на световния монетарен, обществен и социален модел като започваше с провокиран и иницииран срив на всички водещи валути в света..." Из книгата "В сянката на ядрото е роман, който разкрива същността на случайно попаднали хора в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. Ядрото е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Николай Ников пише със здравословна ирония за любовта, страха, амбициите и затвърждава тъжната, но вярна констатация, че... нищо човешко не ни е чуждо." Камелия Кондова Николай ... |
|
"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
|
Продължението на "Деца на сенки". ... Вече познавате непредвидимата Каролин от "Сянката над каменната пейка", "... и белите сенки в гората" и "Деца на сенки". Каролин, която не знаеше коя е, кой е баща ѝ, към какво се стреми. Каролин, която можеше да лъже най-безцеремонно, без да се интересува от чувствата на другите. Каролин, която намира своето поприще в театъра. В настоящата, последна книга от "Тетралогията на сенките" - един от най-известните романи-мистерии в детско-юношеската литература - ще се запознаете с още един образ на вечно непознатата Каролин - Каролин ... |
|
Тя може да контролира глутницата си, но не и сърцето си... "Нощна сянка" е първа книга от поредицата "Нощна сянка" на издателство "Ибис". ... Кала Тор винаги е знаела какво я очаква: след като завърши гимназията "Маунтин Скул", тя ще бъде партньорка на алфа вълка Рен Ларош, ще се бие рамо до рамо с него, ще управлява тяхната глутница и ще брани свещените места на Пазителите. Ала когато нарушава законите на своите господари, спасявайки живота на красиво човешко момче, излязло на излет в планината, Кала започва да поставя под съмнение предначертания си път, своето съществуване и дори ... |
|
Подир сянката на кондора е разказ за едно епично, двумесечно, кошмарно-комично, 6 000-километрово пътуване по гръбнака на Южните Анди, от Сантяго де Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Галапагос, до Богота, Колумбия. Без маршрут, план и резервации. А както бързо става ясно - и без адекватна подготовка. Смелият пътешественически екип се състои от майка и дъщеря, и двете известни с огнен балкански темперамент и несъкрушим източноевропейски инат, както и с противоположния си подход към предизвикателствата на живота по принцип, и пътуването в частност. Двете покорителки на света следват сянката на легендарния андски кондор, ... |
|
Продължението на "Сянката над каменната пейка" и "... и белите сенки в гората". ... Книгата е част от поредицата "Европейските разказвачи на XX - XXI век" на издателство "Емас". Нови тайни в живота на мрачния замък "Розов дар". Двете полусестри Берта и Каролин са пред разрив. Каролин, безцеремонна и арогантна, продължава да играе ролята на младеж, нехаейки за нежните чувства, които събужда у младата собственичка на замъка "Розов дар" Русилда. Дълбоко разочарована от нея, Берта напуска замъка и се връща у дома, където намира нова, истинска приятелка - ... |
|
Раняване и лекуване на мъжката душа. ... Сатурн е бил римският бог с незавидна съдба, който изял децата си в страха си да не му отнемат властта. Мъжете в историята са били психологически и духовно натоварени от сатурновото наследство, страдайки от корупцията на предаването на властта, тласкани от техния страх от жените и от другите мъже и по този начин - наранявайки себе си и другите. Жените, както и мъжете ще намерят тази книга за необходима не само заради разкриването и осветляването на тайните, които мъжете носят в сърцата си, но и заради богатата перспектива относно необходимостта да се освободим от най-лошите влияния ... |
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
Роман, безкрайно приключение за читателя, изпълнено с напрежение и неочаквани обрати повествование, книга, която не те оставя да поемеш дъх, преди да обърнеш на следващата страница. И това е само началото..."Потъвах всеки път, щом успявах да изкрещя още нещо и все по-трудно излизах на повърхността. Блатото беше дълбоко. Смехът на Марта се носеше над мен, едва успявах да се боря. Лизи я нямаше. Виктор също. Бях съвсем сама. Точно както се чувствах преди да напусна родния си град, с надеждата за ново начало. Последните остатъци от въздух безмилостно излизаха от дробовете ми. Не можех да мисля, нито да се боря за живота ... |