Романът Анича е социална фантастика, третираща появата и хипотетичното изчезване на парите като основна причина за моралния разпад на човешкото общество. За този роман писателят черпи вдъхновение от древната цивилизация, обитавала преди седем хиляди години Варненския черноморски залив. Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 г. в София. Завършил е архитектура през 1982 г., а от 1985 г. живее в Африка. Бил е декан в Колежа по изкуствата на Намибия. Почетен консул е на България в Намибия. Член е на Съюза на българските писатели. Михаил Михайлов е страстен ловец. Част от неговото творчество е посветено на лова и животните. ... |
|
|
Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решила да го отучи – сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала: – Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите? Мъжът отпил от ракията и започнал: –Когато бях морски капитан... Жената го прекъснала: – Че кога си бил морски капитан? – Ето, жена, защо не пия вкъщи! И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена – това го пише в Гугъл. Но ще ... |
|
|
Михаил Кръстев е роден в Перущица. Завършил е гимназия "Карнеги" в Пловдив и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е журналист в телевизията и в пет национални вестника. През последните тридесет години пише романите си от трилогията "Виното на надеждите", "Перущица" и "Орехова поляна", разкази и публицистика. Живее в Пловдив и Асеновград. "Орехова поляна" е отличена от писателско жури в литературен конкурс за исторически роман през 2019г."С поредния си роман "Орехова поляна" Михаил Кръстев ни напомня за кървавите братоубийства след 9 ... |
|
|
Романа си "Жени" (1932) Михаил Себастиан определя като "четиво за отмора, за ваканция". Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. "За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява "Съдба" (оригинално заглавие "От две хиляди години...") ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
|
"...Бавни планини, научете ме как да тече бавно златната река на живота." Михаил Калдъръмов ... |
|
|
Приложение на преживяното."В интервю в средата на миналия век знаменитият американски писател Артър Милър споменава, че литературата придобива световно признание само когато има общочовешко значение. Тъкмо такава е книгата, която държим в ръцете си - съдба, която възприемаме като своя собствена. В настоящите описания четем за напрежение и екзотика, музика и изпитания от друг характер, преживени от българин на хиляди километри от родината. За някои политически дейци публикуването на спомени е опит за оправдание на определени действия от кариерата им, но за Михаил Михайлов то е искрен порив за споделяне с читателите ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша, някой път веднъж дневно, друг път веднъж седмично. И като пресметна, сигурно ми се събират няколко хиляди вестникарски текста за тридесет и пет години. В тази книга са събрани малка част от тях. Фейлетон е лист на френски - това му е най-големият недостатък. Веднъж написан, изсъхва като лист отбрулен, щом вестникът се отпечата. Но има фейлетони, дело на майстори, които не изсъхват, не се сбръчкват и остават вечно свежи. По тях можеш да събереш пъзела на изминалото време и да разбереш епохата. Сатириците по-вярно пишат историята от историците. Иска ... |
|
|
През четирите десетилетия след първото ѝ издание "За техниката на актьора" на Михаил Чехов се е превърнала в стандартен учебник за изследователите на театъра. "За техниката на актьора" обаче е съкратен, силно променен вариант на оригиналния ръкопис на великия актьор. "За техниката на актьорската игра" е първата и единствена книга, която включва пълния текст на този блестящ ръкопис. Изследователите и учителите, които преподават техниката на Чехов, приветстват "За техниката на актьорската игра" като най-ясното и най-точното представяне на принципите, на които той учи Юл Бринър, ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
