За техниката на актьорската игра

През четирите десетилетия след първото ѝ издание "За техниката на актьора" на Михаил Чехов се е превърнала в стандартен учебник за изследователите на театъра. "За техниката на актьора" обаче е съкратен, силно променен вариант на оригиналния ръкопис на великия актьор. "За техниката на актьорската игра" е първата и единствена книга, която включва пълния текст на този блестящ ръкопис. Изследователите и учителите, които преподават техниката на Чехов, приветстват "За техниката на актьорската игра" като най-ясното и най-точното представяне на принципите, на които той учи Юл Бринър, Грегъри Пек, Мерилин Монро, Антъни Куин, Беатрис Стрейт, Мала Пауърс и много други.

Това окончателно издание на майсторския труд на Чехов изяснява принципите, очертани в "За техниката на актьора", за ключовата роля на въображението в разбирането на себе си и на ролите, които актьорите играят.

"За техниката на актьорската игра" освен това разширява публикувания по-рано труд на Чехов с:

• трийсет допълнителни упражнения;
• глава, посветена на играта на актьора пред камера;
• по-пълни обяснения на Психологическия жест, вътрешното и външното темпо и други ключови понятия в Метода на Чехов.

"За техниката на актьорската игра" е основен наръчник за актьори, режисьори и за всеки, който се интересува от театъра.

Михаил Александрович Чехов (29 август 1891 - 30 септември 1955 г.) е руски актьор, режисьор, автор и специалист по театрално изкуство. Неговата актьорска техника е била използвана от актьори като Джак Никълсън, Клинт Истууд, Мерилин Монро и Юл Брайнер. Константин Станиславски казва за него, че е най-блестящият му студент. Той е племенник на драматурга Антон Чехов. Макар и главно сценарист, той прави няколко забележителни изяви във филми, може би най-запомнящата му роля е тази на фройдисткият анализатор в "Spellbound" (1945) на Алфред Хичкок, за който получава единствената си номинация за Оскар.

Той е роден в Санкт Петербург, син на Александър Чехов (по-големият брат на Антон Чехов) и съпругата му Наталия Голдън. Това е вторият брак на баща му, майката е руска еврейка и всъщност е гувернантката по време на първия брак на баща му. Той е отгледан в семейство от средната класа, като баща му е в имперската митническа служба, както и умерено успешен писател. Първата съпруга на Чехов (1914-1917) е актрисата Олга Чехова, родена като Олга Книпър. Дъщерята им, също кръстена Олга, е родена през 1916 г., става немска актриса под името Ада Цечова.

Чехов е смятан от руския театрален практик Константин Станиславски за един от най-брилянтните му ученици. Учил е при Станиславски в Първото студио на Московския театър за изкуство, където е играел, режисирал и е изследвал "системата" на Станиславски. Когато Чехов експериментира с афективната памет и полувава нервно разстройство, това помага на Станиславски да види ограниченията на ранните си концепции за емоционалната памет. По-късно Чехов започва да ръководи трупа, чието студио нарича "Втори московски театър".

След Октомврийската революция Чехов се разделя със Станиславски и обикаля със собствената си трупа. Той смята, че техниките на Станиславски твърде очевидно водят до натуралистичен стил на изпълнение. Той демонстрира собствените си теории в откъси като сенатор Аблейков на сцената на Петербург на Андрей Бели. В края на 20-те години Чехов емигрира в Германия и създава свое собствено студио, преподавайки физическа и въображаема система за обучение на актьорите. Той разработва използването на "психологическия жест", концепция, извлечена от символичните теории на Бели. Станиславски приема работата на Чехов като предателство на неговите принципи.

В тази техника актьорът физически разграничава нуждата на характера или вътрешната динамика под формата на външен жест. Впоследствие външният жест е потиснат и включен вътрешно, което позволява на паметта да закодира изпълнението на несъзнателно ниво. Между 1930-1935 г. работи в държавния драматичен театър Каунас в Литва. Между 1936 и 1939 г. Чехов създава "Театралното училище на Чехов" в зала "Дартингтън" в Девън, Англия. Поради бързите промени и очакваната война, заплашваща Германия, той се мести в САЩ с двойката Ане Къминг и Хенри Лион Йънг, които а по-късно стават писатели и заедно пресъздават драматично училище на Чехов.

"Михаил Чехов е един от най-удивителните актьори и учители на ХХ в. От професионалния си дебют през 1913 г. в експерименталната Първа студия на Московския художествен театър (МХТ) до смъртта си в Холивуд 42 години по-късно Чехов наелектризира публиката - руска, френска, немска и англоговоряща, която често го причаква с трескаво нетърпение пред гримьорната или зад кулисите. На по-ранните етапи от кариерата му критиците, които дотогава не са виждали подобна смайваща комбинация от дълбок емоционален реализъм и гротескова фантазия, често се питат дали онова, което той прави на сцената, е действително "актьорска игра". Сякаш героите от страниците на Шекспир , Гогол , Дикенс , Достоевски и Стриндберг по някакъв мистериозен начин са се пренесли в земния ни свят и мигновено взаимодействат с другите изпълнители, които до тях изглеждат сковани и нелепо театрални. Михаил Чехов има и необикновената способност да вълнува и да вдъхновява някои от най-великите сценични и филмови дейци в Европа и Америка, от знаменити режисьори като Евгений Вахтангов и Макс Райнхард до утвърдени бродуейски и холивудски актьори като Стела Адлър и Грегъри Пек. Мерилин Монро го определя като най-могъщото духовно влияние в живота ѝ (след Ейбрахам Линкълн). Юл Бринър признава, че Чехов е отворил пред него "всички двери на театралното изкуство" още в първите годините на неговото обучение. През 20-те и 30-те години на ХХ в. Константин Станиславски често нарича Чехов (който вече отправя радикални предизвикателства към неговата Система) "моя най-блестящ ученик".

Подобно на много други руски артисти, съзрели през 20те години, животът на Михаил Чехов е белязан от промени и обрати. Племенник на писателя и драматурга Антон Павлович Чехов , той е принуден да се бори с обвиненията в непотизъм, отправяни му в театралните среди, но и с хроничния алкохолизъм, наследен от баща му Александър - философ и неуспял изобретател. Роден в Санкт Петербург на 16 август 1891 г., Михаил Александрович още в детството си показва буен и страстен темперамент. Поощряван от бавачката си (местна селянка) в семейната вила, малкият Чехов се впуска в най-различни театрални игри и актьорски превъплъщения. Той си спомня ясно този период в автобиографичен откъс от 1944 г.: "Грабвах първата дреха, която ми попаднеше, обличах я и веднага чувствах кой съм. Импровизациите бяха сериозни или комични в зависимост от костюма. Каквото и да правех обаче, реакцията на моята бавачка бе винаги една и съща: заливаше се от дълъг цвилещ смях, от който очите ѝ се пълнеха със сълзи." През 1907 г. постъпва в драматичната школа "Алексей Суворин" (към Суворинския (Малий) театър), където блясва комедийният му талант. След двугодишно обучение му дават главната роля в пиесата на Алексей Толстой "Цар Фьодор Иванович". Трупата изиграва специално представление пред императора. Зад кулисите младият Михаил е представен на самодържеца, който се сеща само за един "скудоумен" въпрос: как е закрепен изкуственият нос на актьора. Настъпва конфузна тишина, а на всичкото отгоре Чехов неволно изцапва царската ръкавица. По думите му същата нощ няколко души, независимо един от друг, закопняват за покушение срещу Николай ІІ."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Благодарности
Въведение (Мел Гордън)
Чеховата диаграма за вдъхновена актьорска игра
Предговор от Мала Пауърс
Въображение и внимание
Висшият Аз
Обективна атмосфера и индивидуални чувства
Тялото на актьора
Психологическият жест
Въплъщаване на образа и на характера
От текста към репетиционната зала
Композиция на изпълнението
Четири етапа на творческия процес
С Михаил Чехов в Холивуд
Послеслов от Мала Пауърс
Показалец