Две бири, после още две... - напълно достатъчни за създаване на близост. Но двамата братя, които обикалят в нощта мюнхенските кръчми, знаят, че топлотата, породена от алкохола, е безсилна срещу студа. "Скоро ще стигна възрастта на брат ми, когато той умря." Така започва този роман, написан на един дъх и в един единствен абзац от началото до края. Но той не е толкова посмъртно слово, колкото размишление по един екзистенциален въпрос, неполучил отговор до днес: струва ли си да дадеш живот на едно невинно същество, на едно дете, което ще попадне в ужасния свят, който сме неспособни да променим. Хайнц Хеле (1978) ... |
|
След романите "Депеш Мод" и "Ворошиловгра" и сборника с разкази "Химн на демократичната младеж", разтърсващата стихосбирка "Антена" (2018) на украинския литератор и музикант Сергий Жадан е логичното задълбочаване на познанството му с българския читател. "Антена" включва осемдесет стихотворения, "осемдесет опита да докоснем времето, в което живеем, което дишаме, за което говорим. Времето, изгарящо при всяко докосване. Времето, в което личните дневници могат да се окажат военна хроника, а библейските истории - сутрешни новини". Стихосбирката съдържа и 150 уникални ... |
|
"Проблемът за времето, което (не) остава (като превишена скорост, отминаващ вятър, родословно дърво) е централен в писането на Александър Арнаудов . Гробът му е празен, защото дните изтичат като кръв и корените им тежат и пропадат нагоре към дъното на небето. Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето, а любовта ни е ангелът, който е смъртта си - вещае яркият, настойчив в своето своеобразие, поетичен глас на младия поет, чийто дебют, освен крайно прецизна работа с езика, издава и дълбоко познаване на модерната поезия на ХХ век. Писане трансгресиращо метафизичните парадокси на Паул Целан, ... |
|
Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930 - 1931 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание "Collier’s Weekly", те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа "На ... |
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева , Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш , Едвард Коцбек, Рилке , Тагор , ... |
|
"Химн на демократичната младеж" по принцип е популярен съветски марш от времето на Студената война, към който още Венечка Ерофеев ни препраща с гениалните си коктейли в "Москва - Петушки". Сергий Жадан отива доста по-далеч с едноименния си роман. Той ни представя шест истории за развитието на "средния бизнес" в Източна Украйна по време на първоначалното натрупване на капитала от 90-те години на миналия век, като всеки има свое разбиране за този термин и то рядко съответства на икономическите дефиниции. Например според Пелевин това посткомунистическо натрупване "се оказва същевременно и ... |
|
Започнал като представител на късноромантичната естетика Макс Регер достига през целия си недълъг жизнен път (починал на 43 годишна възраст, в разцвета на творческите си сили)до граничните зони на тоналността и хроматиката, надничащи вече в атоналността. И с това той очертава нови пътища за стиловете от първите десетилетия на 20-ти век. Според Паул Хиндемит Макс Регер е един от последните титани на късния романтизъм, без който новата музика на 20 -ти век не би могла да продължи своя естествен ход. Хиндемит е имал предвид вероятно и необходимия преход и огромните социални състресения, които изживява човечеството в първата ... |
|
"След предишната шахматна книга 32 бели полета тук, на вниманието ни, са представени 32 черни полета. Противопоставянето на белите шампиони с черните не-шампиони е колкото необходимо, толкова и привидно. Доколко бялото е бяло и черното - черно? Някои от най-знаменитите случки в историята на шахматната игра са свързани не с грандиозен успех, а с наглед малки, но запомнящи се житейски епизоди. Те разкриват не само участниците в тях, а епохата с нейните ценности. Оказва се, че черното всъщност не е само тъмно, бялото не е само светло, че и двете имат своята пъстра и многоцветна красота. Всичко това е разкрито по ... |
|
От Имануел Кант до Рудолф Ото. Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада. Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869 - 1937) в ... |
|
Сборник с мъдри мисли от бележити личности подбрани от Огняна Иванова. ... |
|
Какво наистина се случва в жестоката битка между съветското и германското разузнаване през Втората световна война? Шпионската романтика от книгите и филмите няма нищо общо с реалността, убедително показва авторът. Информацията и от най-успешните агенти има цена само ако се използва от висшите щабове. Но дали е било така? Известният руски историк Борис Соколов предлага шокиращи отговори на въпросите: как борбата между съветската разведка и германския Абвер се е отразила на войната на Източния фронт; кой всъщност е бил Щирлиц; бил ли е съветски агент шефът на Гестапо; каква е истината за легендарния разузнавач ... |
|
На 27 юни 1527 г. на площада пред главното здание на Базелския университет един професор ритуално изгаря пред студентите си трудовете на Хипократ, Гален и Авицена. Това кощунство парадоксално поставя началото на качествено нов скок в медицинската наука. Защото професорът е Парацелз, а с демонстративното изгаряне великият ренесансов лекар, хирург и естествоизпитател на практика пръв дръзва да оспори погрешните постулати в трудовете на дотогавашните медицински светила и да подложи на съмнение цялата схоластична медицина. Затова и наричат Парацелз баща на научното изследване. Но и преди него здравната наука има своите ... |