История на цивилизацията. Значимите медицински постижения

История на цивилизацията. Значимите медицински постижения Галина Иванова Времетраене: 0:54 мин. Джобна енциклопедия на билките в България Времетраене: 0:49 мин. Жлезите боледуват Галина Иванова Времетраене: 1:12 мин. Българките. Портрети на 100 забележителни жени Галина Иванова Времетраене: 1:07 мин. Звездна кухня Гергана Танева, Галина Иванова Времетраене: 1:07 мин. Философия за всеки: Бердяев - пленник на свободата Галина Иванова Времетраене: 1:09 мин. Планетата Земя Времетраене: 1:08 мин. Тези, които останаха и онези, които заминаха Паринуш Сании Времетраене: 1:08 мин. Етногенезис и етническа история на българския народ Румен Иванов Времетраене: 1:10 мин. Пазителят на водите Чарлс Мартин Времетраене: 0:56 мин. Капанът на нарцистичната връзка Габриела Гатева Времетраене: 1:07 мин. Акватектура: Aquatectura Христо Тритаков Времетраене: 1:12 мин. Коледен дух Сара Хогъл Времетраене: 0:58 мин. Коледунка Мая Дългъчева Времетраене: 0:50 мин. Проклятието на Джун Фароу Ейдриън Йънг Времетраене: 0:52 мин. Бяла Коледа Памела Кели Времетраене: 0:56 мин. Поредица Първи знания от Фют Времетраене: 0:58 мин.

На 27 юни 1527 г. на площада пред главното здание на Базелския университет един професор ритуално изгаря пред студентите си трудовете на Хипократ, Гален и Авицена. Това кощунство парадоксално поставя началото на качествено нов скок в медицинската наука. Защото професорът е Парацелз, а с демонстративното изгаряне великият ренесансов лекар, хирург и естествоизпитател на практика пръв дръзва да оспори погрешните постулати в трудовете на дотогавашните медицински светила и да подложи на съмнение цялата схоластична медицина. Затова и наричат Парацелз баща на научното изследване.

Но и преди него здравната наука има своите върхове и спадове, своите знаменити лекари и удивителни открития. Медицината - това най-велико от всички изкуства, както я наричат античните философи, изминава дълъг път от праисторическото си битие до днешните фантастични висоти. Този път често криволичи, спъван от предразсъдъци и социални пречки, понякога прави погрешни завои и затъва в схоластика, но в крайна сметка неизменно открива вярната посока.

Благодарение на цяла плеяда широкомащабни личности - лекари, учени, философи, откриватели и изобретатели - някое случайно наблюдение става повод един учен да констатира даден факт, десетилетие след него друг да го проучи и опише по-подробно, век по-късно трети да предложи логично обяснение и едва след това четвърти лекар да докаже правотата на хипотезата. Така всички съвместно имат своя принос за конкретното медицинско достижение. И всички те жертват нещо в името на науката - едни плащат с живота си на кладата, други непрестанно се борят с неразбиране и ретроградност, трети отстояват позициите си с цената на личното щастие, четвърти прекарват безсънни нощи в лабораториите и провеждат рисковани изпитания на нови методи и лекарства върху самите себе си в името на човешкия напредък.

Защото, по думите на Парацелз, лекарят не може да бъде лицемер, страхливец, мъчител, лъжец, лекомислен, а е длъжен да бъде праведен човек.

Милениум Пъблишинг ООД
София, 1504
ул. Васил Априлов 11, ет. 2
editor@milleniumbg.eu

Въведение

• Как е възникнала медицината?
• Боледували ли са първобитните хора и как са се лекували?
• Трите медицини

Древният свят

• Медицината в Древния изток
• Древна Месопотамия (Шумер, Вавилон, Асирия)
• Древен Египет
• Какво разказват папирусите
• Папирусът на Смит
• Папирусът на Еберс
• Други документи
• Храмова медицина
• Древна Индия
• Древен Китай

• Антично Средиземноморие
• Древна Гърция
• Асклепиони
• Философия и медицина
• Медицински школи
• Хипократ
• Александрия
• Херофил
• Еразистрат
• Древен Рим
• Гражданска медицина
• Римските терми
• Военна медицина
• Философски основи на медицината в Древен Рим
• Авъл Корнелий Целз (ок. 25 г. пр.н.е. - ок. 50 г. н.е.)
• Гален (130 - 200 г. сл.Хр.)

Ранно и развито Средновековие

• Византийска империя
• Манастирски болници
• Аптеки и аптекарско дело
• Висши училища и развитие на медицинските знания
• Изтъкнати лекари
• Юстиниановата чума
• Медицината по българските земи в древността и Средновековието
• Влияние на гръцката и римската медицина върху медицината по нашите земи
• Медицина на славяните
• Лечебни умения на прабългарите
• Средновековна медицина
• Арабските върхове на медицината
• Образование и медицина
• Алхимия и фармация
• Болници и медицинско дело
• Открития на големите арабски лекари
• Абу Бакр Мухамад ибн Закарийа Ал-Рази (850 - 923)
• Абул Касим Халаб ибн Абас ал-Захрави (ок. 936 - 1013)
• Ибн Сина (Авицена) (980 - 1037)
• Средновековен Китай
• Схоластика и медицина в Западна Европа
• Алхимия
• Лекарите и Инквизицията
• Ранни средновековни болници
• Салернска медицинска школа
• Западноевропейски университети
• Хирургията в Западна Европа
• Големите епидемии

Европейско късно Средновековие - Възраждане

• Новата медицина на Възраждането и нейните велики учени
• Николай Коперник (1473 - 1543)
• Галилео Галилей (1564 - 1642)
• Леонардо да Винчи (1452 - 1519)
• Медицина и ятрохимия - Парацелз (1493/4 - 1541)
• Франсоа Рабле (1494 - 1553)
• Златният век на анатомията
• Андреас Везалий ( 1514 - 1564)
• Мигел Сервет (1509 - 1553)
• Бартоломео Евстахий (1519 - 1574)
• Габриел Фалопий (1523 - 1562)
• Уилям Харви (1578 - 1657)
• Етапи в откриването на кръвообращението
• Откритието на Харви и изобретяването на спринцовката
• Философия и естествознание
• Медицина и ятромеханика
• В търсене на нови лекарства - начало на научната ботаника
• Схващания за произхода на епидемиите
• Джироламо Фракасторо (1478 - 1553) и учението за контагиите
• Амброаз Паре (1510 - 1590) - превръщане на занаятчията хирург в пълноправен лекар специалист

Медицината на Американския континент

• Медицински знания в мезоамериканските цивилизации

Новото време

• Теория за еволюциата на органичния свят
• Учение за изменчивостта и наследствеността
• Анатомия
• Фредерик Рюйш (1638 - 1731) и неговата колекция от мъртъвци
• Петър I и бумът на естествените науки и медицината в Русия
• Хистология
• Предмикроскопски изследвания - за тъканите
• Мари Франсоа Ксавие Биша (1771 - 1802) и хистологията
• Микроскопът - малкото голямо око на естествознанието
• Ембриология
• Патология
• Джовани Батиста Моргани (1682 - 1771)
• Микроскопски период
• Карл Рокитански (1804 - 1878)
• Рудолф Вирхов (1821 - 1902) и целуларната патология
• Микробиология
• Едуард Дженър (1749 - 1823) и края на едрата шарка
• Луи Пастьор (1822 - 1895)
• Иля Мечников (1845 - 1916)
• Паул Ерлих (1854 - 1915)
• Роберт Кох (1843 - 1910)
• Създаване на клиничните дисциплини
• Томас Сиденхъм (1624 - 1689)
• Първи методи и прибори за физически прегледи
• Термометрия
• Перкусия
• Палпация
• Офталмоскопия
• Ларингоскоп
• Сфигмограф
• Сфигмоманометър
• Вилхелм Рентген (1845 - 1923)
• Внедряване на фундаменталната наука в практическата медицина
• Обособяване на клиничните специалности
• Психиатрия
• Педиатрия
• Жан-Батист Буйо (1796 - 1881) - обособяване на кардиологията
• Хирургия
• Жан Луи Пти (1674 - 1750) и възходът на хирургията в Европа
• Пиер Фошар (1679 - 1761) - бащата на стоматологията
• Уилям Мортън (1819 - 1868) и победата над болката
• Асептика и антисептика
• Джоузеф Листър (1827 - 1912)
• Теодор Билрот (1829 - 1894) - виртуозът на цигулката и скалпела
• Теодор Кохер (1841 - 1917)
• Николай Пирогов (1810 - 1887)
• Карл Ландштайнер (1868 - 1943) и учението за преливане на кръв
• Хигиена и професионални заболявания

Медицината в модерния свят

• Развитие на медицината през XX и XXI век

Известни ваксини и техните откриватели
Нобелови награди за медицина
Хронология на медицинските постижения
Любопитни факти за човешката физиология
Използвана литература