Преуспялата търговска директорка Кристел Христозова губи най-близките си хора, а заедно с тях изчезва желанието ѝ за живот. В търсене на пътя към собствения си край тя поема в посока, която я отвежда на чудат остров, обитаван от тайнствената старица Консуело. Там Кристел е принудена да предприеме мистично пътуване през светлината и сенките на личния си свят, да се изправи очи в очи с враговете си, да разпознае съюзниците си, да изпита екстаза на невъзможната любов, да срещне нови приятели и да открие дивата част от душата си. "42 дни" е съвременна приказка за пораснали, която размива границите ... |
|
|
Книгата започва с урок за общите характеристики на водните животни и за особеностите на тяхното най-масово местообитание: океана. След това отделя два урока, за да обсъди морските бозайници като китовете и тюлените. Следващите два урока покриват морските земноводни и влечугите - тези, които са живи в момента, както и другите, които учените смятат за изчезнали. Следват два урока за рибите, след което ученикът се запознава с удивителните животни, наречени ракообразни и мекотели. После следват главите за странните животни, наречени главоноги (като октоподите), мешестите (като медузите) и бодлокожите (като морските звезди). ... |
|
|
"Кой луната кръгла ще запали и търкулне долу на Земята, пръстите ми тънки ще погали, ще докосне струната в душата? С устни кой ще ме целуне леко по челото нежно, като мама, за да отлетя насън далеко... И в нощта светулка да му стана." ... |
|
|
1918 година. Лични спомени. ... Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират. В тези тежки мигове четирима военноинвалиди се насочват към Владая в отчаян опит да спрат очертаващите се кръвопролития. Тяхната кауза е подкрепена от единствения политик, запазил присъствие на духа - вътрешния министър Михаил Такев. Описаното не е сюжет на исторически роман, а суровата действителност за България в края на Първата ... |
|
|
"Провидението е решило да сложи в ръцете ви точно тази книга. Точно сега, в този момент, който знам от собствен опит, че няма да можете да забравите. Отворете страниците ѝ внимателно. Не бързайте. Отпуснете мускулите на всеки предразсъдък. Вдигнете всяка бариера. Разрушете стените на всяка конвенция. Позволете и да проговори точно на вас. Да ви усети. Да ви даде думите си. Ако успеете, тя ще остане ваша завинаги. Има шепа хора на този свят, на които е връчена особена отговорност облечена в дрехите на рядка дарба. Отговорността да разкажат света в който съществуваме така, че да ни помогнат да открием собственото ... |
|
|
Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. Написал е редица пиеси за театралната тру¬па АСА400. Сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди на швейцарските градове Тун, Цюрих и Берн и на немската награда "Лойк". През 2003 г. германското списание "Театърът днес" го определя като многообе¬щаващ съвременен немскоезичен млад автор. През 2005 г. е обявен на театралните праз¬ници в Мюлхайм, а след това и от списание "Театърът днес" за драматург на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Дарек познава Ханка отдавна, но отскоро му се струва, че я вижда едва сега, че едва сега усеща как ухае на портокал... Ханка също не е безразлична към него. И всичко в нелекия му живот придобива по-светли тонове. А и вкъщи нещата се обръщат към по-добро. Баща му, останал без работа след фалита на фирмата, в която работи, е намерил прекрасно занимание: станал е съдружник във ферма за коне. Дарек обожава тези животни и се залавя да помага във фермата с цялото си сърце. Но защо ли баща му, който винаги е обичал ... |
|
|
"Аз още броя дните" - романът, спечелил "Ръкописът" на "БНТ". ... Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат - да ... |
|
|
Във въображаем тропически град внезапно се появяват 32 странни деца на възраст между 9 и 13 години. Със своето агресивно поведение те изваждат двестахилядния Сан Кристобал от летаргията на рутинното му съществуване. Децата нямат ясен лидер, говорят на непознат език, стават все по-дръзки, а след кървав сблъсък мистериозно изчезват. Започват да изчезват обаче и деца от добри семейства в града... Историята се заплита с нарастващо напрежение, за да завърши със стряскаща развръзка. Би ли могъл да не е така опустошителен сблъсъкът между града и малките нашественици, между цивилизования свят и другия - различен и непознат? ... |
|
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
|
Стремежът да експериментира, да открива нови възможности за поетичния си изказ е характерен а Радосвета Миркова. В новата си книга „Пшеничени дни" тя се обръща към източната поетика като форма, в която вкарва своя български изказ като светоусещане. Това не е самоцелно и безпочвено залитане - в „Пшеничени дни" всяко зрънце ще намери благодатна почва в душевността на читателя. ... |
|
|
За дома като мост между миналото и бъдещето. Макар Франсис Мейс да е световноизвестна най-вече с пътеписите си, тя не спира да търси значението на понятието дом, където и да отиде. Място под слънцето изследва страстта ѝ към къщите и нещата, които ги запълват: стари книги, вкусна храна, любими приятели, изкуство и семейни ценности. След като е живяла в шест американски щата, Италия и немалко временни жилища - общо шестнайсет къщи, авторката стига до извода, че мястото, на което се намираш, до голяма степен определя същността ти. Дали представата за дома е неизменна, или се променя с времето? Как тези четири стени, ... |
