Публикуваните тук спомени в своята съвкупност създават прекрасна възможност отново да извървим пътя на Йордан Радичков и да усетим пулса на сърцето му, което винаги е било за хората, оставяйки по душата му драскотини и рани, които той пропускаше с рядката си способност за всеотзивчивост и всеразбиране, проявявайки мъдрост към случващото се с човека и със света. При подобни издания най-често се използва хронологичният принцип на подредба, но в този случай той се оказа неудобен, защото голяма част от спомените застъпват едновременно различните моменти от съдбата на Радичков. Поради тази причина авторите са подредени по ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В изданието са включени 20 от най-популярните разкази, разкриващи белетристичното майсторство на бележития български писател Йордан Йовков . Независимо от различната си тематика, всички те са пропити с вярата на автора в човека и в неговите скрити възможности да промени света, за да възтържествува доброто. Произведенията са подбрани от сборниците "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Земляци" и "Ако можех да говоря", така че да бъдат в помощ на ... |
|
В книгата се разглеждат драмите на големия български писател Йордан Радичков , поставени в контекста на цялостното му литературно творчество и визия за света, в социалнополитическия контекст на тяхното написване и в движението на рецепцията им през годините. Те са едно своеобразно увенчаване на неговата проза с непреодолимата ѝ нагласа към устната речева култура. Структурното изграждане на Радичковата драма се разгръща в анекдотичната обрамченост на сюжета, чието движение зависи от клетвената сила на думите, на думата жест, призоваваща своя предмет. Тази едновременност на хаотичното и мистериалното начало, на ... |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Грях-покаяние-изкупление-опрощение. Страдание-състрадание-добро, заради самото добро - любов. Тази ценностна верига е опора на художествения свят на Йордан Йовков . Религиозното у този автор не е ритуал, не е норма на бита, а мислене чрез категориите на най- универсалната нравственост. Чрез тях Йовков извежда своя свят до високите полета на духовно просветление, до небесната светлина на душата. ... |
|
"Въодушевителното виждане на живота и вярата в добрите сили на човека и на света е характеристика, която все повече ще прави българския разказ световно достояние." Йордан Вълчев ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Радостно е, когато един млад писател загърбва типичната за възрастта романтика и се вглежда в нещата отвъд нея. Там морето носи тъга, а луната - смърт. Там любовта е лудост и самота. Прозорецът, който отваря за читателя Йордан Лозанов, разкрива гледки, които не един и двама мастити автори предпочитат да не виждат. Но ако искаме да видим живота такъв, какъвто е, трябва да дръпнем завесите и да погледнем в посоката, която ни сочи този роден талант. Гледайте напред смело. И гледайте внимателно! Йордан Лозанов е роден ... |
|
В литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов , Алеко Константинов , Елин Пелин . И, разбира се, Йордан Йовков . Разкази като Йовковите По жицата, Другоселец, Индже, Вълкадин говори с бога разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата. ... |
|
"Покъртителна проза, на която биха завидели мнозина от днешните колеги. Работата не е в завистта, а във възхитата. Да, ние забравихме да се възхищаваме един на друг, забравихме да се прекланяме пред таланта, какъвто безспорно стои зад всеки ред на настоящия сборник. Казвам го не като приятел, а като ценител на добрата белетристика, на чистия разказ, на иронията и сарказма, които ме натъжаваха и разсмиваха в десетте брилянтни разказа на Йордан Иванов. Явно през всичките години той не е спирал да пише и е работил върху стила си. Не го хваля, а отчитам достойнства." Емил Андреев ... |
|
След пътеписа От Рио до Кейптаун (2017) и романите Кацането (2019), Лабиринт (2021) и Пазителят и кобрата (2023) Йордан Колев се завръща към любимото си занимание - разказите."Преди години в списание Съвременник получих няколко разказа. Името на техния създател не ми говореше нищо, но ме удивиха със своята дълбочина, с интересния сюжет и вложените в тях мисли. Оказа се, че ги е написал пилотът на Боинг и Еърбъс Йордан Колев , трудната професия на който го беше запратила във Виетнам, а после на екзотичния остров Мавриций. Последваха неговите романи Кацането и две части от трилогията Хилядолетната битка - Лабиринт ... |
|
Непознатите думи са пояснени (в скоби) в самия текст. ... Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Византия". Книгата съдържа десет разказа на Йордан Йовков , подредени в точно определен ред, посочен от автора: "Шибил", "Кошута", "Най-вярната стража", "Божура", "Юнашки глави", "Постолови воденици", "Индже", "Овчарова жалба", "През чумавото", "На Игликина поляна". Отличителна черта на това издание са обясненията на непознатите думи и изрази в самия текст (в скоби), ... |
|
След Повест за паяжината в камбаната сборникът с разкази Епизоди на Йордан Родопски ни среща именно с малките моменти от битието, които всъщност са наситени с дълбоки послания, поднесени увлекателно и с неочакван развой на събитията. Привидно обединени от главния герой Той и подредени в хронологичен ред през седем десетилетия, тези кратки истории създават впечатлението, че колективно ще начертаят пътя на един човешки живот. Съвсем скоро обаче читателят разбира, че всеки епизод го среща с нов персонаж, еднакъв само по наименование, но съвсем различен по светоусещане, сила на характера и съдба. Раздвоение на личността? ... |
|
Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |