Сантиментални, романтични и лирични трогателни истории от творчеството на трима велики руски писатели: нобелиста Иван Бунин, Антон Чехов и Александър Куприн. Разкази и новели със задължително място в нашия живот, за да ни напомнят за съществуването на любов, мъка, състрадание и душевна красота. Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. Най-значимите му творби са повестите "Село" ( ... |
|
|
Понякога е по-добре въпросите ни да останат без отговор. Детектив Трейси Кросуайт е прекарала последните двайсет години в съмнения относно изчезването на сестра ѝ Сара и последвалото дело за убийство. Тя не вярва, че Едмънд Хаус - изнасилвач, осъден за убийството на Сара, действително е виновен. В търсене на справедливост Трейси става детектив в Сиатълското полицейско управление и посвещава живота си на преследването на убийци. Когато останките на Сара най-сетне са открити близо до родния им град край Каскадните планини в щата Вашингтон, Трейси е решена да получи отговори на въпросите, които я измъчват от години. ... |
|
|
Как да намериш сестра си, която постоянно изчезва някъде? Къде да я търсиш? Светът е толкова голям, в него има толкова много интересни места - от другата страна на хълма се редят още хълмове, гори, села, градове, планини, поля... И само да се огледаш и да се разсееш малко - хоп, сестра ти изчезва, сякаш потъва вдън земя! Все пак по-малкото братче на тази тайнствено изчезваща сестра не може да не я намери, защото я обича, познава я най-добре от всички и може да се досети къде да я търси. Ако искате, може и вие да тръгнете по петите ѝ и да разгледате невероятни места, които никога не сте виждали! Тази великолепна ... |
|
|
Номинация за "Букър". ... Когато телефонно позвъняване прекъсва вечерята ѝ, Кореде знае какво се очаква от нея: чифт гумени ръкавици, туба с белина, здрав стомах и нерви от стомана. Сестра ѝ Айюла току-що е пробола с нож поредния си приятел, а Кореде отново трябва да почисти местопрестъплението... "Направих го при самозащита", гласи дежурното обяснение на извършителката, но истината е малко по-различна. За Кореде обаче няма друг вариант - тя обича красивата и разглезена Айюла, за нея семейството винаги е било на първо място. Или поне така си мисли, докато докторът, в когото е влюбена, на ... |
|
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
|
Из моите песъчинки. Хайку и други кратки форми. ... "Катя Владимирова е родена във Варна, живее и работи в София. Завършила е в СУ "Климент Охридски", специалност френска филология. След това се занимава с художествени преводи на френска литература, превела е романа "Островът на пингвините" от Анатол Франс и други разкази на съвременни френски писатели. Работила е като журналист преди 1989 г. в младежкия печат - "Студентска трибуна", "Народен младеж", литературно списание "Дружба", а след 1989 г. е била главен редактор на в-к "Свободен народ" и на в-к " ... |
|
|
"Читавата поезия стреля право в сърцето и последното нещо е да останеш безразличен. Определено е качество, че авторката владее класическия стих така, че да не я ограничава. Но по-красивото ѝ качество е, че има очите и душата на поета. За да забележи чуждата болка и да я погали с метафорите си, за да получи хорски плесник (разбирай - неразбиране) и да отвърне с поетична прошка. Толкова е уютно и истинско между тези две корици!" Камелия Кондова Светлана Николова е филолог, журналист и PR, експерт по дипломация и международни отношения. От 2017 година е зам.-директор на професионалната гимназия Захари ... |
|
|
За всеки, който чувства потребността да обича! Започна да вали Започна силно да вали, както е в душата ми изтерзана Като силна буря дето брули клони, търсеща и изтерзана, неразбрана. Едно сравнение изпълнено със вяра крещящо, откриващи нови хоризонти, недописано, оставено за после... с надежда да преоткрием себе си. Мария Желева ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Деликатна, но героична, за мен Всички същества на рамото ми е образец на дебютната книга. Тук поетичният език на Станимир Семерджиев е достатъчно хитър и дързък, за да окупира познатия ни свят и да го преобзаведе със съкровища, магьосници и гиганти, да заличи лекотата, с която се примиряваме, и да ни покаже, че това не е просто приказка, с която приспиваме действителността, а възможност за "бъдещ огън, който някога / децата ще прескачат." Анна Лазарова "дойде време да си поговоря с мелтемите, да стана едно с падините си, да кажа Здравейте! на всички същества, кацнали на рамото ми." Станимир ... |
|
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
