Колекционерско издание, подписано от автора + 3 пощенски картички с Невена Коканова. ... Колекционерското издание, посветено на 80 години от рождението на Невена Коканова, с твърда подвързия и суперобложка, с богат снимков материал - включва над 250 снимки от личния архив на дъщеря ѝ Теодора, някои от които се публикуват за първи път. Тази книга е разказ за необикновен живот и вълнуваща кариера. Невена Коканова продължава да е загадка и вълнение. Актриса, която публиката помни. Обичана жена. Как ли щяха да изглеждат очите ѝ, лицето ѝ, душата ѝ на 80 години? Неизвестни снимки и истории за Невена ... |
|
"Формулата, по която може да се разшифрова най- важното послание до хората, е записана на последната страница на един от най-старите ръкописи на Божествена комедия от Данте Алигиери , намиращ се в библиотека Валичелияна, на площад Киезануова в Рим. През вековете вероятно много хора са се опитвали да я разшифроват. Поне досега не намерих тълкувание. Реших поне да опитам, защото не толкова случайно попаднах на древния текст. Резултатът от напъните ми беше катастрофален. Тогава ми се даде да разбера, че за да се докосна до Посланието, трябва да извървя дълъг път. По него минах през безверието, материализма и егото. ... |
|
Как да изградим успешна връзка. ... Наръчник? За какво ни е наръчник? Обичаме се, събираме се и готово... Не съвсем! Както се казва, само любов не стига. И да си мислим, че тя ще ни измъкне от всичките ни затруднения, означава сами да предизвикаме катастрофа. Сформирането на двойка е само първата стъпка от дълго пътуване. Когато двама души споделят любов, страст и имат обща цел в живота, им предстои да поработят здраво върху преоценката на приоритетите си. Както като индивиди, така и като двойка. На базата на професионалния си опит, както и с помощта на съвременната литература, кино и музика, Демиан Букай преминава през ... |
|
Великолепен е подаръкът направен от сърце, а подарък за душата оставя следа от усмивки по лицата! Красиви мисли, които да ви стоплят и вдъхновят. "Подарък за душата" е малко чудо, направено с любов за вас. Душата на всеки, отчаяно копнее за частица красота и любов. За всеки празник "Подарък за душата" може да е вашата частица, караща някой да се почувства специален! ... |
|
Второ допълнено издание. ... "не искам да бъда ничие време, не искам да бъда ничия мечта... ...(не) искам да бъда."Думи, пронизващи като куршуми и огън от емоции... любов, очарование, магия, дръзновение, живот, болка, откровение, искреност и (с)мисъл в стихове и в проза."Дуалистичното в нея е повече от видимо. Талантливо дръзка и естествено красива. Умее да рисува, а черно-белите клавиши на пианото са само допълнение. Усеща силата на думите и знае как да ги подрежда, тълкува и омотае във вълшебната паяжина на поезията. Тя е вече на 22 години. Тя е Ана-Мария ! Търсеща, емоционална и влюбена в живия живот, ... |
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
История за мечти, в които се намесва съдбата. Докато семейните ѝ приятели с нетърпение очакват празниците и почивните дни, за Калина Иванова, най-старата и самотна мома във Варна, неделите са най-проблемното време. Всичките ѝ приятелки говорят само за сватбите и бебетата си, а нейните мечти и проблеми остават нечути... Калина уверено крачи по пътя към повишението в банката, в която работи, и отпуска кредит след кредит на щастливи млади семейства, но всъщност мечтае за бебе. И за съпруг, сродна душа, истинска любов. Но определено повече за бебе. Положението е толкова тежко, че за четиридесетия рожден ден на ... |
|
Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва: - Тошев , как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста ... |
|
Жени Костадинова е журналист, писател, основател на арт-къща с музей "Куклите". Автор е на седем документални книги за пророчицата Ванга , преведени на няколко езика, и на стихосбирките "Съчки за огън", "17 цвята любов", "Жените... в мен. Стихове в кутия", "Сладко от смокини". "И на щастието плащаме данък! Колкото по-голямо, толкова по-висок. Животът неизменно ни облага, щом помислим, че целунал ни е Бог." Жени Костадинова ... |
|
"Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи Източник на Живота, от Който си излязъл." Учителя Книгата включва молитви, формули и песни на Бялото братство . Изданието е юбилейно, с джобен формат и е подходящо за подарък. ... |
|
В измислен свят, където злото царува навсякъде. Надеждата е зарита дълбоко някъде. В плен на чудовищата, хората се опитват да намерят свободата си. В капана на вечното робство, те не знаят от кое първо да се освободят-от себе си или от тях? Дълбоко затънали в бездънната яма, те са заобиколени от високи стени, които им пречат да видят истинският свят. Не знаят обаче, че чудовищата не са най-голямата заплаха. Има една, дори по-зловеща, криеща се зад сянката на познатото зло. Тази която контролира всичко. Животът е кошмарен, а любовта обречена. Душите им са в плен, а сърцата в железни окови. Мислят как да оцелеят още ден, ... |
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |