Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
|
"Да разкопчаеш бавно тялото когато въздухът не достига както узрелият кестен разтваря бодливи юмруци най-важни са илиците на вените уморени флотилии заседнали в тях откъсват се на съсиреци букети от прецъфтяващи макове потичат от шията към корема и червеното поле на разкопчаното ти тяло затрептява на утринния вятър." Аксиния Михайлова ... |
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
Дневникът на един успешен човек. В книгата ще намериш информация за: принципите на успеха в личните финанси; успешните практики в бизнеса; основите на здравословния живот; как да имаш успешна интимна връзка; златните правила за продуктивност; доказаните принципи на добрите хора. Златните правила в този дневник са изпитани с поколения и ще ти служат като пътеводител в различните сфери на живота. Използвай ги мъдро и търпеливо, за да се превърнеш в най-добрата версия на себе си! Използвай доказани принципи и методи, които работят от поколения за успешните хора."Скъпо дневниче, През последните 45 години не ... |
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
"Едно от първите неща, които разбрах, беше необходимостта да погледна критично към критическата практика на последните десетилетия. Казвам го като автор на повече от седемстотин рецензии върху новоизлезли книги, написани в периода 1995 - 2020 г. и публикувани главно по страниците на в. Култура. Изчетох отново тях, както и написаното от други критици на други места,също така и част от безбрежния поток читателски мнения в различни форуми, сайтове и блогове в интернет. Ясно видях колко голяма може да бъде разликата между оперативната критика и литературно-историческата оценка на едно и също явление. Това създаде ... |
|
Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път - за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата - светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. "Залъгвам се, че написани през годините за в. "Сега", тези страници придобиват едно особено сегашно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както ... |
|
Сегавечно: непреходният настоящ миг, който протича винаги, където трябва, в пространството и времето съвкупността от всички такива мигове: минало, настояще и бъдеще ... В предишните три хайку романа - "Човекът, който пишеше хайку", "Смеещият се Буда" и "Хайку войни" - съпровождахме автора им Дайвид Ланю в магичните му пътувания между съвременността и древна Япония, родината на мъдри хайкуписци. "Сегавечно" е много различен. До голяма степен биографичен, той проследява странстванията на един преподавател, който не може да реши към кой свят принадлежи - този на материалното и ... |
|
"Ягодовите полета в тази книга са свързани с един мой детски спомен за дядо ми. Една сутрин трябваше да му занеса закуска, той беше пазач на ягодовите полета, и го видях в маранята с неговото любимо куче призрачно, малко над земята, а той предния ден бе починал." Владо Даверов е роден на 27.08.1948 г. в Плевен. Завършва немската гимназия в Ловеч, а след това немска филология в Софийския университет. Автор е на много книги с разкази и новели, на документалната тетралогия "Чудовището ДС", както и на редица романи, но най-голяма популярност му носи сценарият за култовия филм "Вчера". По негови ... |
|
Малцина си дават сметка колко неблагодарна е полицейската работа. Първата асоциация е "репресия". Насилие на държавата над личността. Пречупване на свободната воля. Има го в картите, не може да се отрече. В масовото съзнание полицията е най-страшното и безкомпромисно оръжие на властта. Твърде рядко се сещаме, че криминалните инспектори, оперативните работници, криминолозите и съдебните лекари също са част от тази система за поддържане на реда и понякога именно те успяват да опазят живота ни, с цената на огромни лични загуби. Без показност, далече от светската шумотевица, преглъщащи непоносимата си болка зад ... |