"Строшено огледало" е книга с чудесна споменна проза. Поетът Деньо Денев я оприличава, веднъж, на "ранни мемоари" и втори път на "ненаписани стихотворения". Аз съм съгласен с това. Нещо повече. По чистотата на помисъла и ювелирното изпипване на детайлите, по своята изповедност, топла човечност и психологическа оцветеност на преживяванията и настроенията "Строшено огледало" се родее с "Някога" (1924) на Дора Габе (забелязана от Владимир Василев), а също така със скрепените в проза "ненаписани стихотворения" на Иван Давидков . Който иска да усети по-добре и по- ... |
|
|
Патриарх Евтимий е останал в паметта на народа като последният защитник на столицата Търново от турците. Макар да не е предвождал войската, той бил опора за нея и народа, вдъхнал вяра и надежда на обсадените. Евтимий е бил последният патриарх на Втората българска държава. Известни са поне 15 негови съчинения, сред които и "Житие на Иван Рилски". Портретите на велики личности от Средновековна България са съвместен проект на издателство "Златното пате" и издателство "Архипелаг". Характеристики: материал - картон покритие - антирефлексен ламинат размери - 28 x 34 cm ... |
|
|
Документална книга, в която на базата на архивни документи са показани подбудите за т. нар. "възродителен процес", заминаването на турците, родени в България за Република Турция през 1989-1994 г., както и техния вече нов живот в южната ни съседка. Чрез личните си срещи с изселниците, авторката разказва съдбата им – несгодите, през които са преминали докато докажат себе си и се устроят битово и професионално. От всяка страница блика тяхното уважение и любов към съседите и приятелите им в България, носталгична почит към нашата страна. ... |
|
|
Авторът на тази книга не се казва "дядо", но наистина е бил даскал. А също и църковен проповедник с чин "йеромонах". Но най-дълго, всъщност до сетния си дъх, е бил хекимин - лекар, лечител. Медицина не е учил, но е знаел за здравето и за справянето с болестите повече от всеки дипломиран врач. Затова е бил гонен и тормозен - преди Освобождението от турците, задето е лекувал хайдуци (между които и Левски!), а след това - от новозамогналите се уж образовани доктори и аптекари, защото им е "отклонявал клиентелата" и е "лекувал безплатно". Тази книга е неговата сбирка от рецепти, ... |
|
|
Кемалистката пропаганда в България през междувоенния период, и по-специално тази част, която се отнася до изселването на турското население от страната през 30-те години на миналия век, продължава да бъде недостатъчно позната в своята същина. Въпреки множеството текстове в българската историография, посветени на периода, за тези събития се говори бегло и в съвсем обобщен вид. Изселническият процес е първият от началото на самостоятелното съществуване на Българската държава, планиран и контролиран политически от България и Турция, при това на основата на двустранен договор. Сложните и неразрешени проблеми в ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
"Роден е в град Ресен на 19 януари 1879 г., тогава в Турция, сега в Република Македония. Цялото му име е Симеон Трайчев Радев . Има двама братя (Владимир и Христо) и пет сестри. Нека поясня: Ресен в онова време е забележително селище, за него са писали чуждестранни пътешественици: например френският учен Ами Буе (1836 - 1838), руснакът Виктор Григорович (1844 - 1845), австриецът И. Г. Хан (1863). В статистика от 1900 г. е отбелязано, че населението на града включва 2400 българи, 800 българомохамедани, 30 турци, 300 арнаути-мохамедани, 570 власи и 350 цигани. В село до Ресен е роден и чаровният Трайко Китанчев (1858 ... |
|
|
Фототипно издание. ... Досега се мислеше, че българите са късно дошли турци, които в 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което ... |
|
|
Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
|
Панайот Хитов е легендарен хайдушки войвода и борец за българското национално освобождение от османска власт. Той е роден в Сливен през 1830 г. На 28-годишна възраст става хайдутин, а на 30 години е избран за войвода. Хитов смятал, че българските революционери трябва да обединят усилията си с действията на сърбите против турците. Оглавил е доброволческата чета по време на Руско-Турската война (1877 - 1878 г.) и бил награден с руски орден. След Освобождението участвал в доброволчески конен отряд в Сръбско-Българската война от 1885 г. Портретите на велики личности от Възраждането и Следосвобожденска България са съвместен ... |
|
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар . Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
